Лари Нивън - Пръстенов свят

— Лошо, лошо — каза Луис. Поведението на кукловода го озадачаваше. Ако Несус беше човек… Но всъщност нали не беше човек…

— Не си се отказал, надявам се.

— Не съм, но неуспехите ми започнаха да ме потискат. Цели четири дни издирвахме един мъж на име Норман Хейуд КЖММЦВТАД, който щеше да бъде съвършен член на нашия екипаж.

— И?

— Силен е и с чудесно здраве. Възраст — двадесет и три и една трета земни години. Шест поколения, родени с помощта на лотарийни билети. Отгоре на всичко обича да пътува и не го свърта на едно място. Естествено, опитахме се да установим личен контакт с него. Три дни моят агент го преследваше по петите сред цяла верига от пътни кабини. Изоставаше на една пътна кабина разстояние зад него, докато Норман Хейуд караше ски, практикуваше сърфинг, пазаруваше в Ню Йорк и се развличаше на приеми в Скалистите планини и Хималаите. Снощи агентът ми почти успял да го заговори, когато онзи се вмъкнал в пътнически кораб за Джинкс. Корабът излетял, преди той да надвие естествения си страх от вашите разнебитени кораби.

— И на мен са ми се случвали такива работи. Не можахте ли да му изпратите послание по хиперпредавателя?

— Луис, предполага се, че нашето пътуване е секретно.

— Вярно, тъй беше — кимна Луис, наблюдавайки как една от питоновите глави се върти, кръжи и издирва невидими врагове.

— Ще успеем — каза Несус. — Хилядите потенциални членове на екипажа не могат да се укриват вечно. Или пък могат, а, Луис? Та нали в края на краищата даже и не знаят, че ги търсим?

— Все ще откриеш някого. Длъжен си да го направиш.

— Моля се на съдбата да не успея. Луис, как ще го преживея? С какви сили ще се отправя на път в компанията на трима извънземни в експериментален кораб, правен за един пилот? Това би било лудост!

— Несус, какви ги говориш? Нали цялото това пътуване беше замислено от теб?

— Не е замислено от мен! Бе ми наредено от водачите, които сега се намират на двеста светлинни години разстояние от нас.

— Нещо май те е уплашило здравата. Кажи ми какво си успял да откриеш. Да не би да си разбрал целта на това пътуване? Какво се е изменило от деня, когато се осмели да отправиш обида към четирима кзинти в оня ресторант? Хайде, по-спокойно, моля ти се!

Кукловодът бе скрил своите глави и шии между предните си крака и се бе свил на кълбо.

— Хайде! — каза Луис. — Хайде, успокой се! — Погали нежно кукловода по двата врата. Кожата му бе мека и приятна на пипане. — Хайде, покажи си главите. Тук никой няма да ти стори зло. Аз се грижа за сигурността на своите гости.

Откъм корема на кукловода се чу приглушен хленч.

— Значи, не съм бил на себе си! Не съм бил с всичкия си! Наистина ли съм обидил четирима кзинти?

— Успокой се, тук си в безопасност. Така, сега е по-добре — едната плоска глава се бе подала и го гледаше — Нали виждаш, че тук няма от какво да се боиш?

— Значи четирима кзинти? Не трима?

— Извинявай, не съм броил добре. Трима бяха.

— Извини ме, Луис — кукловодът подаде и крайчеца на окото на втората си глава. — Маниакалната ми фаза приключи. Сега съм в депресивния етап на цикъла.

— Не можеш ли да направиш нещо? — Луис се замисли за последиците. Какво щеше да стане, ако в някой съдбовен момент Несус се окажеше не в тази фаза, в която трябва да е?

— Мога само за изчакам фазата да приключи. И да се защищавам, доколкото ми е по силите. И да се опитвам това да не помрачава разсъдъка ми.

— Нещастни ми приятелю! Сигурен ли си, че не си научил нищо ново?

— Това, което знаем, не е ли достатъчно, за да хвърли в ужас всеки нормален разум? — Кукловодът се изправи на крака, но не изглеждаше устойчив. — Защо срещнах Тила Браун? Бях решил, че отдавна си е отишла.

— Помолих я да остане при мен, докато откриеш четвъртия член на екипажа.

— Защо?

Луис сам не можа да си отговори.

Причината едва ли беше свързана с Паула Черенкова. От времето, когато се бе запознал с нея, той се беше изменил много. Достатъчно, за да знае, че не бива да се опитва да вкарва като в калъп личността на една жена в личността на друга.

На празненството бяха присъствали множество момичета, наистина, не така красиви като Тила. Възможно ли беше старият и мъдър Луис Ву все още да бъде привличан само от красотата?

Тези сребристи очи обаче излъчваха нещо повече от красота. Нещо много по-сложно.

— За да блудствам — отвърна Луис Ву. Бе съобразил, че разговаря с извънземен, който нямаше да бъде в състояние да разбере цялата сложност на отношенията между хората. — Хайде да отидем в кабинета ми. Под хълма е и там не падат метеорити.