Лари Нивън - Пръстенов свят

След като кукловодът излезе, Луис отиде да търси Тила. Откри я в читалнята, застанала пред екрана. Прелистваше кадрите с голяма бързина, твърде голяма даже и за човек с опит в скоростното четене.

— Здрасти — каза тя и се обърна към него. — Как е нашият двуглав приятел?

— Изплашен е до смърт, чак и мен притесни. Досега не бях оказвал психиатрична помощ на кукловод от Пирсън.

Очите на Тила засияха.

— Разкажи ми какво знаеш за половия живот на кукловодите.

— Знам само, че не му е позволено да се размножава и че той мечтае за това. Останах с впечатление, че за да може да го направи, ще му трябва законно разрешение. Не ми е давал никаква друга информация по въпроса. Съжалявам.

— За какво разговаряхте тогава?

Луис махна с ръка.

— За триста години тревоги. Толкова време е прекарал Несус в човешка среда. Вече почти не помни планетата на кукловодите. Останах с чувството, че триста години само е брал страх. — Напрежението, използвано в опита да разбере извънземния, го бе уморило, бе изтощило въображението му. — А ти какво правиш? Какво четеш?

— Чета за избухването на граничния слой.

На екрана се виждаха звезди, скупчени в рояци и гроздове. Бяха толкова много, че не се забелязваше почти нищо черно. На пръв поглед, можеше да се предположи, че това наистина е голямо струпване на звезди, но предположението нямаше да е вярно. Такива изображения не можеха да се видят с помощта на телескоп. Или на обикновен космически кораб.

Показан бе граничният слой на галактиката, намиращ се на разстояние пет хиляди светлинни години. Кръг от звезди, завихрени от космически водовъртеж. Само един-единствен човек бе стигнал дотам преди двеста години с помощта на експериментален кораб, построен от кукловодите. На екрана се виждаха наслоени една върху друга сини, червени и зелени звезди; червените бяха най-големи и най-ярки. В центъра на картината личеше яркобяла ивица с формата на размазана запетая. В средата на запетаята имаше линии и сенки. Сенките в ивицата обаче бяха по-ярки от звездите извън нея.

— Корабът на кукловода ти трябва за тази цел, нали? — попита Тила.

— Да.

— И как се е случило това?

— Звездите са твърде близо една до друга. Средно на половин светлинна година разстояние, и то в граничния слой на галактиката. Толкова близо са, че обменят топлина помежду си. Затова изгарят по-бързо. И стареят по-бързо. Преди десет хиляди години тези от граничния слой са се доближили толкова много, че са започнали да избухват като свръхнови. Отначало е станало с една звезда, изпуснала огромно количество топлина и поток от гама лъчи. Това е разгорещило много съседните. Предполагам, че гама лъчите са предизвикали засилената активност и на други. Тогава поне още две от тях са избухнали. Дотук стават три. Натрупването на топлина е подпалило поне още няколко. Започнала верижна реакция. Вече не е било възможно да бъде прекратена. Цялата тази бяла ивица е образувана от свръхнови звезди. Ако си направиш труда, малко по-нататък на лентата ще видиш и математическите формули.

— Благодаря — той очакваше този отговор. — Предполагам, че всичко това вече е приключило?

— Така е. На снимката виждаш старо изображение, макар светлината още да не е достигнала нашата част от вселената. Предполагам, че верижната реакция е престанала преди около десет хиляди години.

— Тогава, заради какво е цялата дандания?

— Заради радиацията. Заради бързите частици от всякакво естество — масажиращото кресло започна да му действа добре. Намести се удобно върху безформената маса и й позволи да освежи напрегнатите му мускули. — Дай да ти го обясня другояче. Известното пространство е едно малко мехурче от звезди, разположени на разстояние тридесет и три хиляди светлинни години от оста на галактиката. Свръхновите са започнали да се взривяват преди повече от десет хиляди години. Това ще рече, че челната ударна вълна от взрива им ще дойде тук след около двадесет хиляди години. Нали ме разбра?

— Да.

— Така. А подядрената радиация, излъчена от милион свръхнови звезди, се движи непосредствено след челната вълна.

— Ах!

— Това значи, че след двадесет хиляди години ще трябва да евакуираме всички светове, за които си чувала, а сигурно и много други.

— Но дотогава има достатъчно време. Ако започнем скоро, бихме могли лесно да се евакуираме с помощта на корабите си.

— Ти не мислиш, като приказваш. При скорост от светлинна година за три дни, на един наш кораб биха му трябвали шестотин години , за да стигне до Магелановите облаци.