Роберт Догерти - Скалата

— Тигър. Минус двама в Б-четири. — Хокинс знаеше какво означава това: че Тигър е убил двама души в стаята, обозначена от тях като Б-4. Чу експлозиите, разбили още две врати. Все още нямаше стрелба. Това беше добре — всичките му хора имаха заглушители, което означаваше, че никой не отвръща на огъня им. Бяха изминали три четвърти от първия етаж, когато гърленият рев на автоматично оръжие раздра тишината — първата съпротива.

По радиостанцията се разнесе лаконичен глас:

— Ягуар, тук Леопард. Сгащихме един в Б-седем. Свалихме вратата, но той се е долепил до стената. Ще изчакам малко. Засичате ли нещо вътре? Край.

— Тук Леопард. Проверете с термосензора. — Последва кратка пауза.

— Ясно, Леопард, открихме го. — Хокинс леко наведе глава, когато извън сградата прозвуча мощен изстрел. Нямаше начин да се заглуши 50-калибровата снайперистка пушка — не и при положение че трябваше да стреля през стени.

— Леопард, тук Ягуар. Стаята е чиста. Край.

— Ясно. Влизам в Б-седем.

Заместникът на Хокинс излезе от последната стая на първия етаж е вдигнати нагоре палци. Всичко долу беше чисто.

— Майка, тук Гепард — каза майорът по радиостанцията си. — Положението ви? Край.

— Тук Майка. Всичко е по график. Край.

Хокинс се обърна и се затича към стълбището. Тигър стоеше пред Б-11. Целта им се намираше в тази стая.

— Ягуар, тук Гепард. Какво засичате с термосензора в Б-единайсет? Край.

— Само двама. Единият се крие до леглото. Край.

Намеси се нов глас.

— Тук Тигър. Влизам. Край.

На площадката на втория етаж за миг го заслепи пренатоварването на очилата му от експлозията, разбила вратата на стаята.

— Хванахме го! — разнесе се ликуване по радиостанцията.

Хокинс се втурна в Б-11. Двама от хората му бяха сложили белезници и завързали очите на един дебел гол старец, който плачеше с глас. Майорът погледна към втория човек в стаята — млада жена. Тя лежеше на леглото, придърпала завивката до шията си, и ужасено гледаше тъмните маскирани фигури.

— Изкарайте го оттук! — рязко нареди Хокинс. Двама от хората му изправиха мъжа на крака и го поведоха навън, към мястото, където трябваше да ги чака хеликоптерът.

— До всички групи. Тук Гепард. Оттегляйте се. Оттегляйте се. Край.

Хокинс дръпна микрофона от устните си и дълбоко си пое дъх. Командирът на Тигър изведе хората си от стаята и се върна при него. Не зададе очевидния въпрос, само премести поглед от жената към капитана и после обратно към нея. Тя се беше свила в края на леглото, възможно по-далече от нападателите.

— Аз ще се погрижа, шефе.

Хокинс отговори на предложението на командира на Тигър с откос през средата на челото на момичето. Мозък и кръв опръскаха таблата на леглото. Майорът пристъпи напред и отметна завивката. В дясната ръка на убитата се виждаше малък пистолет с къса цев.

Той хвърли кратък поглед към командира на Тигър и кимна към вратата. Хукнаха към стълбището и излязоха през задната врата.

Хеликоптерът МН-53 „Пейв Лоу“ кацна на моравата точно по график и командосите от „Орион“ спокойно се качиха вътре, като първо натовариха завързания си пленник. Машината се издигна и пое към крайбрежието, придружена от ескорт изтребители „Стелт“. Пилотът летеше ниско над дърветата, като използваше теренния си радар, за да не бъде засечен от радарите на колумбийските въоръжени сили. Щяха да се върнат на борда на самолетоносача още преди някой в страната дори да заподозре какво се е случило.

Хокинс застана по средата на пътническото отделение, където лежеше старецът. Червените светлини на тавана хвърляха отблясъци по бледата му кожа. Вече беше успял да се омърля. Тлъстите му бедра бяха целите в мръсотия. Хокинс махна очилата за нощно виждане и бавно свали черната си качулка. Коленичи до пленника си и се втренчи в него със стоманеносивите си очи. Знаеше, че на борда на самолетоносача чакат професионални майстори на разпита, които щяха да изстискат всичко от този мъж, но бе платил висока цена за залавянето му и го беше дебнал цели две седмици. Искаше да знае. Първият му заместник Ричман, който бе командир на Тигър по време на акцията, клекна до него.

— Успя ли да я купиш?

Мъжът го погледна объркано и попита на испански:

— Какво?

— Успя ли да купиш ядрената бомба? — попита тихо Хокинс също на испански.

— Каква ядрена бомба? — Старецът поклати глава. — За какво говорите?

Майорът се втренчи в очите му. Догади му се. Инстинктът му подсказваше, че пленникът казва истината. Всичко това за нищо. Погледна Ричман, който сбърчи лицеи извика в ухото на командира си: