Роберт Догерти - Скалата

Нямаше съмнение — онова, което чуваше, бе пратеният с „Вояджър 2“ запис, възпроизведен в дигитална форма на висока скорост. Но защо идваше от наземен източник на запад?

Нямаше време за обмисляне на проблема. В този момент вратата рязко се отвори и в стаята се втурна полковник Сеймор. Спърлок понечи да му обясни какво е открил, но Сеймор го прекъсна.

— Само го чуй тоя ненормален кучи син! — възкликна полковникът, включи апарата, взе микрофона и каза: — Роувър две, тук ККЦ четиринайсет. Моля, повторете съобщението. Край.

— ККЦ, тук Роувър две. Повтарям. Локализирах източника на излъчването. Намира се на триста и двайсет километра от вас право по азимута, който ни дадохте. Кръжим точно над него. Край.

Спърлок се намръщи.

— Защо не са го изключили?

Сеймор му изшътка.

— Повторете пак местоположението на източника. Край.

— Ейърс Рок. Край.

Спърлок се намръщи. Ейърс Рок беше една от трите огромни скали, които се издигаха над пустинята в централна Австралия, сякаш случайно изпуснати от някой великан. Бе ходил на екскурзия дотам след пристигането си в базата.

— Искате да кажете някой на Ейърс Рок? Край. — Полковникът поклати глава на тъпотата на пилота на хеликоптера и освободи бутона за предаване.

— Съвсем не. Искам да кажа Ейърс Рок. Летя на по-малко от три метра над върха на това проклето нещо и сигналът идва от скалата точно под мен. Не зная какво става, но нещо вътре в самата скала ви праща съобщение. Край.

Хокинс

Богота, Колумбия

19 декември 1995 г., 02:00 ч. местно време

19 декември 1995 г., 07:00 ч. по Гринуич

Нищо не помръдваше в нощта. Шумът от автомобилите по магистралата на километър на изток едва се чуваше. Двуетажната къща беше отдалечена от другите сгради край виещия се път признак за богатството и властта на собственика й: Бетонна стена със заключена порта заобикаляше огромното имение. На вратата на къщата проблесна светлинка — пазачът палеше цигара.

Приклекнал до стената, Хокинс внимателно наблюдаваше сградата, заслушан в приглушеното съскане на радиослушалката в ухото си, придружаващо докладите на членовете на групата му.

— Пума готов. Край.

— Тигър готов. Край.

— Леопард готов. Край.

Хокинс пресмяташе. Ягуар имаше трийсет секунди. След това щеше да му се наложи да почне и без него.

— Ягуар готов. Край.

Хокинс се изправи. Висок и строен, той бе облечен в черна униформа, препасана с ремъци, от които, стърчаха смъртоносни приспособления. Черната качулка и плоската муцуна на очилата за нощно виждане скриваха лицето му. В лявата си ръка стискаше автомат. Прикладът му беше свален и дебелата метална тръба на заглушителя сочеше натам, накъдето се местеха и очите му. Спокойно, сякаш говореше за времето, Хокинс каза в микрофона:

— Ангел, тук Гепард. Готов за действие. Край.

— Гепард, тук Ангел. Имаш окончателно разрешение. Действай. Край.

Под качулката лицето на Хокинс остана безизразно.

— Майка, какво е положението ти? Край.

В слушалката се разнесе приглушеният шум на хеликоптерни перки.

— На осем клика съм. Всичко е чисто. Готов. Край.

— Майка, започни приближаване. Групата тръгва. До всички от екипа, тук Гепард. Започвам да броя, тръгваме на десет. — Хокинс тръгна напред. Другите трима от групата му се движеха към предната врата в съвършена координация. Той поемаше най-опасното място — както се полага на командира.

— Пет — прошепна Хокинс. В зелената светлина на очилата ясно виждаше блещукането на цигарата на пазача, сякаш бе мощен прожектор. Пазачът гледаше някъде встрани и нямаше представа за надвисналата буря.

— Три. — Той вдигна автомата си. — Две. Едно.

Деветмилиметровите му инфразвукови куршуми отхвърлиха пазача към вратата. Оръжието издаде само приглушен шум от прещракването на механизма. Един от хората му се пресегна над трупа и постави експлозива точно над ключалката. Отстъпиха назад и се приведоха. Взривът беше кратък и четиримата се втурнаха вътре. Електричеството угасна и всичко потъна в мрак. През очилата си майорът ясно виждаше настаналия хаос — охраната се мъчеше да реагира слепешком.

Изстреля един откос към групата мъже вдясно и ги повали на земята. Тримата от екипа му тръгнаха в редица, за да прочистят първия етаж. По радиостанцията Хокинс следеше напредването на другите си екипи. Пума вече бе обезопасил района отзад за Майка. Тигър и Леопард действаха в двата срещуположни края на втория етаж, след като се бяха спуснали по въже от покрива и бяха влезли през прозорците в коридора. След като беше прекъснал тока, Ягуар следеше за външна опасност и осигуряваше снайперистка поддръжка.