Роберт Догерти - Скалата

Сред пясъците бяха разположени осем големи сателитни антени. Слънцето се отразяваше в металните подпори и в стоманените паяжини, които се издигаха към небето. Дебели кабели излизаха от основата на всяка антена и водеха към разклонително табло, монтирано до огромна модерна триетажна сграда. Всички постъпващи данни, регистрирани от антените, се записваха в компютри — по един за всяка антена.

В поддържания от климатична инсталация лукс на контролната сграда на ККЦ майор Марк Спърлок от военновъздушните сили на САЩ наблюдаваше мониторите с отегчения поглед на човек, който е бил тук прекалено много време. Основната му задача беше да приема секретна информация от мрежата шпионски спътници, с която САЩ бяха покрили планетата, да кодира и да препраща данните в Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, от другата страна на земното кълбо.

През първите му два месеца тук работата бе вълнуваща достъпът до строго секретна информация и кодирането, бяха нещо ново за него, — но жегата и скуката бързо промениха това. Спърлок произхождаше от малко градче в Оклахома, но дори родното му място беше оживено в сравнение с Алис Спрингс. Предишния месец той бе започнал да отмята изтеклите дни всяка вечер след края на работното време. Алкохолът — продаван свободно в лавката — беше масов лек за самотата и изолацията в базата, но Спърлок се бе изплъзнал от този капан. Той се съсредоточи върху работата си и упражняваше уменията си да шифрова и разшифрова, като се мъчеше да разкрие някои от по-простите кодове, използвани от компютъра. Често можеха да го открият нощем, изгърбен пред терминала си, да набира колебливо на клавиатурата своите решения.

Работеше по пренастройката на една от сателитните антени, за да хваща спътника на ИНТЕЛСАТ, тъкмо влязъл в обхват на западния хоризонт, когато компютърният му екран полудя. Целият дисплей се изпълни с хаос от букви и цифри. Опитите му да го изчисти останаха безплодни. Спърлок избута стола си пред празния съседен пулт и провери компютъра. Всичко работеше чудесно, докато не влезе в антена №4, онази, която се опитваше да пренастрои.

— Какво става? — Над рамото му се появи командирът на базата полковник Сеймор. Проблеми ли?

Спърлок тракаше по клавиатурата.

— Не зная, сър. Може да е главният двигател. Когато вляза в антена четири, и на двата терминала получавам едни и същи безсмислици.

Сеймор погледна часовника си.

— ИНТЕЛСАТ 3-А ще започне предаване след две минути.

Полковникът се нацупи. Военновъздушните сили не назначаваха в ККЦ хора, защото лесно се приспособяват към бързо променяща се среда. Назначаваха ги, защото можеха да вършат рутинна работа, при това да я вършат добре.

Докато гледаше екрана, образът започна някак хипнотично да се променя. Цифрите и буквите се пренареждаха и се носеха от едно място на друго. Никога не бе виждал подобно нещо.

— Какво става, по дяволите? — попита Сеймор.

— Не зная, сър.

— Оправи това проклето нещо. Ако пропуснем предаването от 3-А, ще трябва да пращам доклад.

Втренчен в екрана, Спърлок се намръщи.

— Мисля, че не е от компютъра, сър. Антена две е свободна за половин час. Ще я използвам за 3-А. — Той даде съответните команди и антена две се включи и се наведе към западния хоризонт, за да засече спътника.

— Мамка му — измърмори Спърлок, когато екранът отново се изпълни със същия хаос. — Нещо на запад излъчва с много висока мощност. Заглушава всичко.

— Въздушен или наземен предавател?

Спърлок си поигра с пулта, като местеше съвсем леко антената.

— Струва ми се, че е наземен и стационарен. Когато качвам няколко градуса нагоре, го губя. На югозапад оттук. — Той погледна статусното табло. — Да не би в пустинята Гибсън да има военни учения? Може би някой не е съгласувал честотите си с контролната кула и не знае, че пречи на приемането ни.

Сеймор поклати глава.

— Доколкото ми е известно, там няма нищо. Поне австралийците не са ни съобщавали нищо.

— Хм. Там има мощен предавател и докато не се избавим от него, не можем да приемаме нищо в дванайсетградусова дъга от хоризонта.

Сеймор прокара пръсти през оредяващата си сива коса.

— Ще пратя хеликоптер. Ако е чак толкова мощно, би трябвало бързо да го открият и да го накарат да млъкне. Свържи се с „Годард“ и им съобщи за положението.

Сеймор излезе, а Спърлок изчисти компютъра и влезе в директната сателитна модемна връзка с центъра за космически полети „Годард“ в Гринбелт, Мериленд.