Роберт Догерти - Скалата

>ЦКПГ, ТУК ККЦ 14. СИСТЕМИТЕ НИ СА ПРЕНАТОВАРЕНИ ПОРАДИ ПРЕДАВАНЕ НА 223 ГРАДУСА И ДЪГА ОТ ПЛЮС 12 ОТ НУЛА ПО ПОСОЧЕНИЯ АЗИМУТ. ГУБИМ ДАННИ И ИСКАМЕ ДРУГИТЕ СТАНЦИИ ДА ЗАСЕКАТ ВРЪЗКАТА.

Последва продължителна пауза — прекалено продължителна. Спърлок започна да се тревожи и повтори съобщението си. И изведнъж отговорът дойде, но не онзи, който очакваше.

<���ККЦ 14, ТУК ЦКПГ. КАКВО ПРАВИТЕ БЕ, ХОРА?

Преди да успее да реагира, пристигна ново съобщение от Мериленд.

<���ККЦ 14, ТУК ЦКПГ. ПОВТАРЯМ. КАКВО ПРАВИТЕ? ОТ ВСИЧКИ СТАНЦИИ ПОЛУЧАВАМЕ ДАННИ ЗА ВИСОКОЧЕСТОТНО ИЗЛЪЧВАНЕ ОТ ВАШИЯ РАЙОН.

Спърлок инстинктивно погледна екраните.

>ТУК ККЦ 14. НЕ ПРЕДАВАМЕ НИЕ. ПОВТАРЯМ. НЕ ПРЕДАВАМЕ НИЕ. ВСИЧКИТЕ НИ ПРИЕМНИЦИ СЪЩО СЕ ЗАГЛУШАВАТ, КОГАТО СА НАСТРОЕНИ В ОБОЗНАЧЕНАТА ПОСОКА.

<���КОЙ ТОГАВА ПРЕДАВА? ПОЛУЧАВА СЕ ЧРЕЗ МЕТЕОРНО ОТРАЖЕНИЕ В КОНКРЕТНИ ТОЧКИ ПО ЦЯЛАТА ПЛАНЕТА. ДА НЕ СИ ПРАВИТЕ МАЙТАП МОМЧЕТА?

>НЯМА ТАКОВА НЕЩО, ЦКПГ. НЕ ПРЕДАВАМЕ НИЕ. ПОВТАРЯМ. НЕ ПРЕДАВАМЕ.

Спърлок спря и пак провери другите екрани и настройките на антените. После написа на клавиатурата:

>СИГНАЛЪТ СЕ ПОЛУЧАВА ОТ ЗЕМЯТА, НЕ ОТ НЕБЕТО.

Космическият център „Годард“ отговори:

<���ККЦ 14, ТУК КОМАНДИРЪТ НА ЦКПГ. НЕ ЗНАЯ КАКВА ИГРА ИГРАЕТЕ, НО ЗАПИСВАМЕ ВСИЧКО И ЩЕ ОТКРИЕМ КАКВО СТАВА.

Спърлок написа ново опровержение с потните си пръсти.

>ТУК ККЦ 14. НИЕ НЕ СМЕ ОТГОВОРНИ ЗА ТОВА. ЩЕ ВИ ПРЕДАДЕМ ЗАПИСИТЕ И КОМПЮТЪРНИТЕ СИ ДАННИ, ЗА ДА СЕ УВЕРИТЕ.

Човекът в другия край на връзката поомекна, но пък очевидно се обърка.

<���ЯСНО, ККЦ 14. ЩЕ ПРОВЕРИМ. ИЗЛЪЧВАНЕТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА С ТОЧНО НАСОЧЕНИ ЛЪЧИ. ПОЛУЧАВАМЕ САТЕЛИТНИ ДАННИ И ИНТЕЛСАТ КАЗВА, ЧЕ ИЗЛЪЧВАНЕТО Е НЯКЪДЕ ОТ ВАШИЯ РАЙОН. АКО НЕ СТЕ ВИЕ, КОЙ ТОГАВА?

Спърлок се обърна и погледна през големите прозорци към осемте антени и пустинята Симпсън зад тях — тя продължаваше около хиляда и шестстотин километра на запад.

Нещо в пустинята предаваше съобщение, но какво? Какво можеше да заглуши приемниците им тук, на земята, и в същото време да праща радиовълни към пояса от метеори в космоса и обратно към Земята? Спърлок знаеше, че метеорното отражение се използва само от военните — беше същото като да отразиш съобщение от спътник, но военните смятаха, че в случай на световен конфликт в космоса няма да останат много сателити и в края на 70-те бяха започнали да използват за точки на отражение метеорите. Доколкото се простираха сведенията на Спърлок, австралийците не разполагаха с възможности за излъчване на успоредни съобщения с такава мощност.

Той бавно написа отговора си.

>ЦКПГ НЯМАМЕ ПРЕДСТАВА КОЙ ИЛИ КАКВО ПРЕДАВА. В МОМЕНТА ПРАЩАМЕ ХЕЛИКОПТЕР ДА ПРОВЕРИ. ЩЕ ДОКЛАДВАМЕ ВЕДНАГА ЩОМ РАЗБЕРЕМ НЕЩО.

Спърлок се отпусна на стола си и се втренчи в екрана. Онова, което предаваше, бе мощно и много бързо. Никоя човешка ръка не можеше да излъчва тези данни без помощта на компютър. Постоянно променящите се цифри танцуваха пред очите му. Нещо в определени откъси от съобщението му се струваше мъчително познато.

Той се хвана на работа. Копира част от данните и ги пусна на забавен ход, като четеше цифрите и се мъчеше да открие някаква логика. Опита няколко прости преобразувателни кода. Нищо не се получаваше.

Някои почти приличаха на математически уравнения, но никога не беше виждал такива. Други му напомняха за ритъм. Това го подсети и той опита нещо друго. Вкара част от данните в нова програма. После увеличи звука и пусна програмата.

Едва не изпусна чашата си е кафе, когато чу от колоните на компютъра да се разнася класическа музика, свирена изключително бързо. Защо някой излъчваше дигитализирана класическа музика на честота, запазена за космически комуникации?

Класиката изведнъж преля в кънтри, изпълнявано, е умопомрачителна скорост. После в рок. След това отново в класическа музика. И накрая се превърна в неразбираема какофония.

Внезапно заговори механичен глас. Произнасяше думите толкова бързо, че Спърлок не успя да разбере нищо. Пусна записа по-бавно. Разнесе се дрезгав компютърен глас:

— Dos vadanya. An yong haseo. Ma-asalama. Привет… — Удивен, Спърлок слушаше поздрава, произнасян на безброй езици, повечето от които дори не можеше да определи.

И изведнъж се сети. Скочи и изтича до библиотеката на отсрещната стена. Очите му бързо се плъзнаха по лавиците и откриха онова, което търсеше: главната инфобаза на „Вояджър 2“. Прокара пръст по индекса и откри съответната страница.