Роберт Догерти - Скалата

Хокинс сви рамене.

— Тъкмо се готвех да ви задам същия въпрос.

Лицето на Тускин остана безизразно.

— Ами вашият човек, който мина през портала в тунгуската тайга? Да не би да не знаете за него?

Хокинс се поколеба, неуверен колко информация да разкрие.

— Не зная за какво говорите.

Тускин сви рамене.

— Тогава предполагам, че просто трябва веднага да убия и двама ви и да продължа със задачата си. Известно ни е, че онези два трупа в тунгуската тайга са на американци. Не можем да го докажем и политиците не искат да вдигат шум, но аз го зная. Това ми е достатъчно.

Хокинс разбираше логиката на Тускин. Той щеше да каже същото, ако беше от другата страна на оръжието и в Ейърс Рок бе проникнала очевидно добре обучена руска група.

Подполковникът обърна очи към Леви.

— Коя сте вие?

— Тя отговори без колебание.

— Дебора Леви.

— Каква сте?

— Занимавам се с физика.

Тускин за първи път прояви известна изненада и погледна пак към Хокинс, сякаш се опитваше да разбере какво правят тук двамата, където и да се намираше това.

— Необходимо ли е да продължавате да насочвате тези оръжия срещу нас? — попита Леви.

— Ако всичко, което съм чувал за него, е вярно, вашият майор е много опасен човек — отвърна Тускин, но сведе дулото на автомата си. Хората му неохотно го последваха. Постъпката им изненада Хокинс.

Леви посочи към пътя, по който бяха дошли руснаците.

— От същата Стена като нас ли излязохте?

Тускин се намръщи.

— Стена ли? Портала ли имате предвид?

Леви кимна.

Руснакът посочи покрай хаоса от машини към отсрещната стена.

— Не. Излязохме оттам. — После попита: — Да не би да искате да кажете, че не стоите зад всичко това?

Леви поклати глава.

— Не.

Тускин погледна Хокинс.

— Почти ви вярвам, защото мисля, че ако знаехте какво става, нямаше да дойдете толкова неподготвени. Как се озовахте тук?

Преди майорът да успее да я спре, Леви отговори:

— Минах през портала в Ейърс рок. Майор Хокинс се опита да ми попречи и попадна тук заедно с мен.

— О! Значи и в Австралия има портал! Когато засякох ме съобщението и видяхме сателитните снимки, предположихме, че това е причината да копаете там. Е, ако казвате истината, значи и вие не знаете къде се намираме.

Хокинс поклати глава.

— Никога досега не съм виждал това място.

— Веднъж вече ме излъгахте. Защо трябва да вярвам на думите ви? — попита Тускин.

— Добре — призна Хокинс, приемайки необичайността на ситуацията. Ако това беше руска инсценировка, тя бе далеч по-сложна, отколкото изобщо можеше да си представи. — Това бяха моите хора. Онзи, който избяга и мина през тунгуския портал, както го наричате, се появи в Ейърс Рок.

Тускин поклати глава.

— Невъзможно! Ние минахме през тунгуския портал преди повече от час и се озовахме тук.

Хокинс разпери ръце.

— Ние минахме през портала в Ейърс Рок преди петнайсет минути и се озовахме тук.

Подполковникът за първи път изглеждаше объркан и Хокинс отлично го разбираше. Руснакът осъзнаваше, че навярно няма да може просто да мине през портала, през който е дошъл, и да се върне в тунгуската тайга. Сигурно му беше трябвала изключителна смелост, за да поведе хората си през портала — или пък категорична заповед да го направи.

Хокинс се канеше да каже нещо, когато далечен шум привлече вниманието му. Разнесе се някакво свистене, почти като от парен двигател, което сякаш се приближаваше към тях. Тускин също го чу, рязко се обърна и тримата му мъже се разгънаха в отбранителна линия с лице към звука.

В огромен облак от прах се появи голям въздухолет, който закръжи над най-близката машина. Четирите му големи дюзи сочеха към земята. Той бавно се спусна и кацна на десет метра пред тях.

Хората на Тускин останаха по местата си, насочили автоматите си към мътносивите страни на машината. Тя бе дълга петнайсет и широка шест метра, плоска отдолу, освен дюзите, и страните й се извиваха към леко заобления покрив. Предницата й беше тъпа, без да се забелязва кабина, макар че отпред стърчеше зловеща цев, монтирана на три крачета — очевидно някакво оръжие. Не сочеше към тях, но Хокинс не се съмняваше, че който или каквото и да имаше вътре, лесно може да промени това положение. Не се съмняваше също, че автоматите на Тускин едва ли биха могли да направят нещо на машината. Мътният отблясък на металния корпус имаше същия плътен вид като бронята на тежък танк.

Очевидно и Тускин си мислеше същото, защото хората му за втори път сведоха оръжията си. Той погледна през рамо към Хокинс.