Роберт Догерти - Скалата

— Май сте съвсем сигурна, че ще се върнат — отбеляза Лам и я изгледа подозрително.

— Като изключим раната от руснаците, войникът мина през нея невредим. Няма причина да мислим, че силата, която стои зад тази Стена, е злонамерена.

Лам се обърна към Томкинс.

— Искам колкото е възможно по-скоро да вкарате вътре камера с дистанционно управление. Разбрахте ли ме?

— Тъй вярно, сър. — Томкинс прошепна нещо в микрофона си и кабелът започна да се движи. Няколко минути по-късно в дупката се появи голям стоманен куфар и с леко тупване докосна земята. Вътре беше екранът, който бяха използвали горе. Томкинс бързо сглоби всичко, постави макарата с фиброоптичния кабел до Стената и докладва:

— Готово, сър.

Фран се намръщи. Не бе сигурна, че идеята е добра, но не можеше да обоснове инстинктивното си усещане с нищо конкретно и чувстваше, че Лам не е в настроение да приема възражения.

— Действай — нареди той.

Томкинс бавно разви макарата и оптичният кабел с малка камера отпред се заизвива по пода, камерата докосна чернотата и бавно се стопи в нея… после Стената внезапно проблесна в бяло. Кабелът започна да се размотава по-бързо, отколкото можеше да го следи окото, и накрая изчезна, като повлече и екрана и куфара. Томкинс отскочи настрани и едва избегна прелитащия монитор. Всичко свърши за по-малко от половин секунда.

Томкинс невярващо зяпна Стената. Фран погледна Пенкак, чието лице както винаги не изразяваше нищо.

— Накарайте ги да спуснат клетката — заповяда Лам. — Трябва да разговарям по телефона.

След като той изчезна нагоре в дупката, Фран попита:

— Какво ще правим сега?

Батсън само поклати глава.

— Не зная.

Пенкак седна на скалния под до Стената и изпъна напред сакатия си крак.

— Ще чакаме. Предполагам, че сега инициативата е в техни ръце. — Възрастната жена кимна към Стената. — Които и да са те. Разбира се, и в ръцете на майор Хокинс и госпожица Леви.

— Мамка му — измърмори Батсън, отдалечи се от двете жени и седна в отсрещния край на кухината. Фран се приближи до него.

— Как си?

— Дон й хвърли подозрителен поглед.

— Добре.

Фран продължи да го наблюдава още няколко минути и накрая той не издържа:

— Какво? Защо ме гледаш така?

— Знам как е — отвърна тя.

— Какво как е? — изръмжа геологът.

— Поне не трепериш чак толкова силно — отбеляза Фран. Батсън я изгледа яростно.

— Задръж тези глупости за себе си.

— Успокой се. — Тя се пресегна и хвана ръката му в двете си ръце. — Всичко ще се оправи.

Известно време Дон продължи да гледа ядосано, после постепенно се отпусна и се облегна на гладко отсечената стена.

— Извинявай — прошепна той. — Просто ми е малко студено.

— Зная — отвърна Фран. — Вече ти казах, че самата аз съм го преживяла. Ще се оправиш.

Той вдигна очи към Стената.

— Не мисля.

Фран проследи погледа му.

— Аз пък мисля. Трябва.

22 декември 1995 г., 19:10 ч. местно време

22 декември 1995 г., 09:40 ч. по Гринуич

Лам нервно разтриваше челото си, но когато екранът се проясни и се появи президентът, се стегна и безстрастно го информира за събитията от последния час.

Президентът помълча няколко минути, извърнал очи встрани от камерата. Накрая погледна към Лам.

— Добре. Липсват двама души. Един от мъжете, които смяташе за загинали в тунгуската тайга, е излязъл от онова нещо. Сега вече със сигурност знаем, че е някакво транспортно средство, нали така?

— Да, сър.

— И не знаем къде са отишли онези двама души, които са влезли вътре откъм вашата страна?

— Не, сър. Пращат ми сателитните снимки на тунгуската тайга, но все така продължаваме да не знаем какво става под платнищата.

Президентът замислено забарабани с пръсти.

— Ако са при руснаците, лесно ще идентифицират Леви. А Хокинс знае прекалено много. — Той ядосано удари с длан по бюрото. — По дяволите, Стив, съвсем я оплескахме. Все още не знаем с кого или с какво си имаме работа. Имате ли някаква идея, ти или някой от хората при теб?

Лам поклати глава.

— Не, сър. Обмислям възможността да вкарам вътре камера със сателитен предавател. Може би ще успеем да получим сателитни снимки от другата страна.

— Смяташ ли, че Леви е руски агент? Че е знаела каква е тази Стена и че е използвала съобщенията за свои лични цели?

— Възможно е, сър — раздразнено сви рамене Лам. — Просто не зная.

— Ако зад всичко това стоят руснаците, защо им е да ни връщат Ричман?

— Не мисля, че биха го направили съзнателно. Може да е станала грешка. А може и да нямат нищо общо с това.