Роберт Догерти - Скалата

— Стената на Ричман — прошепна Фран.

Хокинс се втренчи в екрана. Образът продължаваше да се движи. Черната Стена се простираше до края на кухината и изглеждаше сякаш отрязана по средата, макар че нямаше откъде да знаят какво има от другата страна и дали изобщо има такава. Сега майорът разбираше защо Ричман им бе дал толкова мъгляво описание. Дори на двуизмерния черно-бял екран ясно се виждаше, че в материала, от който е направена Стената, има нещо много странно.

— Няма нищо друго освен Стената — каза Томкинс.

— Как мога да сляза долу? — попита Хокинс.

Томкинс му посочи малка, висока до кръста клетка, която висеше на въже, задвижвано с макара. Майорът стъпи в клетката, а Лам му подаде малка радиостанция. Хокинс си сложи слушалките, после се хвана за въжето.

Томкинс дръпна лостовете на контролния си пулт и клетката се завъртя над тясната дупка. Хокинс погледна надолу, после вдигна очи към Томкинс и му даде знак с палци нагоре. Клетката бавно започна да се спуска. Отвсякъде го заобиколи скала. Хокинс вдигна поглед и се загледа във все повече смаляващия се отвор. Бледата светлина от фиброоптичния кабел долу беше малка ярка точица в края на дългия тъмен тунел.

Клетката бе изненадващо стабилна. Хокинс свали ръка от въжето и се поуспокои. Пространството беше тясно — ако искаше, можеше да докосне скалата и от двете си страни просто като протегне ръка няколко сантиметра извън клетката. Знаеше, че поради тази причина няма да могат да спуснат долу техника. След около минута по негови изчисления светлината долу му се стори по-близо, отколкото онази горе. Температурата бързо падаше. Спускането се забави и Хокинс проследи приближаването си към края. Клетката с леко разтърсване спря.

— Стигнах — съобщи той по микрофона.

— Чисто ли е да пратя другите? — попита Лам.

Хокинс се огледа. Тази част от кухината изглеждаше така, сякаш някой е взел футболна топка и първо я е разрязал хоризонтално с пода на скалата, а после и вертикално с черната Стена. Скалните стени бяха гладко отсечени, почти полирани. Нищо не показваше как е направено това — нямаше следи от взрив, нито от пробиване. Малката купчина камъни на мястото, на което пробивачката бе проникнала в кухината, бе единственото нещо, нарушаващо симетрията. Въздухът беше чист и прохладата бе дългоочаквано облекчение след жегата горе.

Хокинс се втренчи в Стената. Тя като че ли искреше под светлината на фиброоптичния кабел. Кожата му настръхна и косата му се изправи, като че ли беше до мощно електрическо поле. От толкова близо отлично разбираше неясните думи на Ричман. Стената определено не приличаше на нищо, което бе виждал.

— Май всичко е наред. Освобождавам клетката.

Свали слушалките и ги остави на дъното на клетката, след което проследи с поглед как тя се издига и изчезва нагоре. После се приближи до Стената. Не изпитваше желание да докосне блестящата черна повърхност. Имаше усещането, че от другата страна има нещо — може би дори някой. Зачуди се дали Стената не е усложнен вариант на едностранните огледала, които полицията използва в стаите за разпит. Не му допадаше идеята, че е под наблюдение. Освен това, усещаше в трептящата черна повърхност огромна мощност и енергия. Въздухът като че ли беше зареден с електричество.

Долови движение зад себе си и се сепна. Клетката докосна земята и щом Лам слезе, незабавно се заизкачва обратно нагоре. Лам застана до Хокинс и безмълвно се втренчи в Стената. После пристигна Батсън, който проучи не само Стената, но и скалата.

— Не зная какво е изсякло тази кухина, но в никоя мина не съм виждал толкова гладки стени. Може би лазер с невероятна мощност, но не съм чувал досега да е правено такова нещо. — Той се огледа. — А тук като че ли няма откъде да се вкарат машини. — Гласът му премина в шепот. — Сякаш просто се е появило тук.

— Какво мислите за това? — посочи към черната повърхност на Стената Лам.

Батсън поклати глава и се приближи до нея.

— Не е скала. Поне никога не съм виждал такава. Може да е някакъв метал — със съмнение рече той. После понечи да протегне ръка.

— Аз не бих го направил! — изръмжа Хокинс.

Геологът неохотно се отдръпна.

— Изглежда така, сякаш материалът е пропусклив.

— Да, но дори да е така, не знаем към какво е пропусклив, нито пък, какво има от другата страна.

Пристигна и Фран с портативната си видеокамера, после дойде Леви, след нея Пенкак и накрая капитан Томкинс.

— Сега какво? — попита Хокинс. — Знаем, че имаме нещо, което на вид е същото като откритото от руснаците в тунгуската тайга, но това не ни помага особено.