Роберт Догерти - Скалата

Отсрещният бряг се приближи и бащата и синът опитно насочиха предницата на шлепа към мястото за приставане. Младежът спусна двете скърцащи метални рампи и даде знак на руснака да изкара камиона на брега. Когато той се качи на стъпалото на кабината, до него се приближи възрастният.

— Ако не възразяваш, другарю, бих искал да ми платиш сега, преди да потеглиш.

Руснакът протегна ръка в кабината и извади автомата. Очите на мъжа се разшириха.

— Смили се, другарю, няма нужда да плащаш.

Полковникът стреля три пъти — куршумите образуваха триъгълник на гърдите на стареца и го блъснаха в бушуващите ледени води на Дон. Синът побягна, скочи от шлепа и се закатери по покрития със сняг бряг. Руснакът превключи на единична стрелба, долепи металния приклад до рамото си, прицели се и стреля. Младежът се търколи, пльосна във водата и течението го отнесе. Червената диря по снега бе единствената следа от безплодния му опит за бягство.

Руснакът се качи в кабината, запали двигателя, внимателно свали камиона по рампата, изкачи високия бряг и потъна в убежището на гората. Знаеше, че когато открият труповете, той ще е далече. Дори тогава властите най-вероятно щяха да заключат, че убийството е дело на бандити, и нямаше да разследват случая достатъчно сериозно или бързо, за да могат да му попречат.

Смъртта на семейството не будеше у него никакви чувства. Всъщност смяташе, че им е направил услуга. Поне бяха умрели бързо — ако всичко минеше според плана, след четирийсет и осем часа те и още милиони други щяха да започнат да умират бавно и мъчително.

Другата страна

В ушите на Хокинс отекваше хаотичен шум, като звука, разнасящ се от колоните на автомобилно радио, докато се опитвате да го настроите на далечна станция. Точката бяла светлина се издължи и запулсира. Майорът се сепна, когато шумът ненадейно секна и в главата му отекнаха думи.

„Можеш да ме наричаш Говорителя. Моята роля е да общувам с теб.“

Вляво от бялата светлина се появи червена точка, последвана от синя вдясно. Бялата продължи да пулсира, и се появиха следващите думи.

„При мен са Посредника и Защитника. Ние представляваме Коалицията.“

Отново последва продължителна тишина.

„Първо ще ти предам посланието на Защитника.“ — Във въздуха между столовете и отсрещната стена се появи многоцветен отблясък. Той завибрира за миг, после се преля в сложна система от многобройни блестящи точки. Хокинс с огромно усилие обърна глава и погледна наляво. Отразената светлина вече му позволяваше да вижда другите. Очите на Леви бяха насочени право напред и тя като че ли не съзнаваше нищо, вторачена в светлината пред себе си.

Хокинс се помъчи да проговори, но от устата му не излезе нищо. Той напрегнато се съсредоточи, опита отново и най-после успя дрезгаво да изрече:

— Какво е това?

Леви премигна и обърна към него само очите си.

— Звездна карта.

„Аз ще те ориентирам — каза гласът в главата му. Лявата централна част на картата заблестя в яркозелено. — Това е Коалицията. — В периферията на Коалицията започна да мига точка. — Вие наричате третата планета от вашата система — планетата, на която живеете — Земя. Аз ще използвам същия термин. Земята е там.“

Хокинс нервно облиза устните си. Ако онази точка беше Земята, Коалицията се състоеше от хиляди звездни системи.

Изведнъж голям участък извън Коалицията стана яркочервен.

„Това е Рояка. От триста и двайсет хиляди ваши години между Коалицията и Рояка се води война. Ние не желаем война. Но трябва да воюваме за собственото си оцеляване.“

Една особеност веднага направи впечатление на Хокинс: малката мигаща точка, представляваща Земята, се намираше там, където се срещаха зеленото и червеното.

„Макар че не сме от вашия вид, ние сме подобни. В състояние сме да общуваме с вас по този начин и чрез нашите предавания. Рояка е друг. Вие не можете да проумеете начина им на мислене. А те съвсем определено не биха проявили интерес да разберат вашия. И не биха опитали каквато и да е форма на общуване, освен смърт. Те не смятат нищо друго освен себе си… Говорителя за първи път се поколеба, като че ли в търсене на точните думи, — за достойно за уважение. Те не представляват отделни индивиди, както вие разбирате живота. Притежават, както бихте се изразили вие, колективно съзнание, което замества отделните форми на живот, образуващи расата им. Единственото общуване между расите ни е смъртта. За първи път се сблъскахме с Рояка преди повече от триста хиляди ваши години. Дотогава междузвездната война не ни беше позната. Последната планетарна война в Коалицията беше свършила хилядолетия преди това. Щом дадена планета е приета в Коалицията, тя е преминала отвъд точката на агресията — иначе не би била допусната.“