Роберт Догерти - Скалата

Точно така.

— Зигорски проучи материал, открит на всички места в бившия Съветски съюз, за които има данни за посещение на НЛО. Нарече го „ангелска коса“. Става дума за метални игли с дължина от двайсет и един до двайсет и три сантиметра, огънати по странен начин. Иглите са били изключително тънки и обикновено са се разпадали малко след забелязването им. Използвани като антени, игли с дължина двайсет и един сантиметра биха могли да предават и приемат на честота около четиринайсет цяло и двайсет мегахерца.

— Кога и къде са били открити тези игли? — попита Лам.

— В края на 60-те и началото на 70-те години Зигорски проучи няколко съобщения от територията на целия Съветски съюз.

— Може да са ги използвали в руските ВВС — предположи Хокинс. — За да насочват противниковите радари на други честоти. Възможно е самите НЛО да са били експериментални самолети. Както нашият изтребител „Стелт“ в продължение на няколко години беше забелязван на Запад преди военновъздушните сили да направят информацията за него публично достояние.

— Възможно е — каза Пенкак. — Не зная. Но ми се струва изключително интересно, че става дума за същата честота, като използваната от Скалата. Освен това ангелска коса е откривана и на посещавани от НЛО места в Съединените щати.

— Значи сега пък си имаме НЛО — подхвърли Батсън. — И праисторически ядрени експлозии, наред с онази от 1908-а в Сибир. Хайде стига сме фантазирали.

Лам се изправи.

— Добре — засега това е достатъчно. Имаме много теории, но нито един действителен отговор. Поисках разрешение да излъчим съобщение до Скалата. Още не съм го получил, но ако ни позволят, искам вие да измислите какво да съдържа то. Не трябва да е заплашително, нито пък информативно. Основното е да разберем дали изобщо можем да комуникираме. Ясно ли е?

— Ясно — отговори от името на цялата група Хокинс.

Ейърс Рок, Австралия

22 декември 1995 г., 10:30 ч. местно време

22 декември 1995 г., 01:00 ч. по Гринуич

Един морски пехотинец отведе Пенкак да поспи след продължителното пътуване от Америка, а групата се зае да обмисли новите данни и теории. Хокинс огледа стаята и по израженията на колегите си се опита да прецени мнението им. Леви седеше с широко отворени очи, потънала в размисъл. Лицето на Фран не изразяваше нищо. Батсън леко клатеше глава. Лам преглеждаше някаква току-що донесена папка с надпис „СЕКРЕТНО“.

— Някакви коментари? — попита майорът.

Както очакваше, пръв изрази мнението си Батсън.

— Не съм съгласен.

— С какво не сте съгласен? — вдигна очи от документите Лам.

— Със заключението, което доктор Пенкак изведе от наличните данни. На първо място, анализът й до голяма степен не беше коректен. — Геологът се приближи до картата на стената. — Тя свързва обектите заради съобщението. После обяснява произхода на кратерите на или близо до тези места с ядрени експлозии. Но научните изследвания на всеки от обектите показват, че има също толкова голяма вероятност да са образувани от метеорити. Аз най-добре би трябвало да го зная — моята специалност е геологията и лично съм проучвал някои от тези места.

Той плъзна пръст по картата.

— Смята се, че Кампо дел Снело се е образувал повече от двайсет хиляди години преди Метеоритния кратер в Аризона. А котловината Райе и куполът Вредефорт — още по-рано. Става дума за много хилядолетия.

— За една извънземна култура нашите хилядолетия могат да са като няколко години — тихо отвърна Леви.

Батсън раздразнено изсумтя.

— Ако разсъждаваш така, можеш да кажеш каквото ти скимне. Ако извънземни бяха построили нещо на Земята толкова отдавна, не смяташ ли, че би трябвало вече да сме установили някакъв контакт с тях?

— Възможно е наистина да е така — каза Леви. — Данните по въпроса са непълни. Със сигурност има много съобщения за забелязани…

— Почакайте — вдигна ръка Лам. — Нека не се отклоняваме толкова и да не спорим за съществуването на НЛО.

— Съгласен съм — каза Батсън. — Според мен единственото, което трябва да научим, за да разберем какво става, е точно под носа ни, но просто не го гледаме от вярната перспектива. Хората са склонни винаги да правят проблемите много по-сложни, отколкото са в действителност.

— И от каква перспектива трябва да гледаме, Дон? — Обади се Фран.

Батсън сви рамене.

— Не съм сигурен. Да речем, че шестте обекта са свързани, но не по начина, по който твърди доктор Пенкак.