Роберт Догерти - Скалата

— Извънземните ли имаш предвид? — попита Фран. — Но кой тогава би поставил нещо в Скалата? Връщаме се на изходната позиция.

— Не е така — намеси се Лам и отвори една от вечните си папки. — Мисля, че сме на път да открием кой стои зад всичко това.

Хокинс се намръщи. Както обикновено, не бяха получили открито цялата необходима информация.

— Какво искате да кажете?

Лам разтегна тънките си устни в усмивка.

— Доктор Пенкак е посещавала бившия Съветски съюз шест пъти. Имала е връзка с Феликс Зигорски, за когото спомена. Връзка, продължила двайсет години, през които двамата постоянно са си кореспондирали.

Хокинс не можеше съвсем да си представи Пенкак да има „връзка“ с някого — поне не в смисъла, на който навеждаше интонацията на Лам. Но трябваше да признае, че е много по-лесно да повярва в съществуването на земния дявол, отколкото на извънземно създание.

— Значи искате да кажете, че това е инсценировка?

— Възможно е — всъщност даже е вероятно — потвърди Лам.

— О, я стига! — избухна Фран. — Няма ли да престанем да виждаме Съветския съюз зад всеки ъгъл? По дяволите, та тази страна вече дори не съществува. Точно параноята ни доведе до това ужасно състояние, в което се намира светът. Пък и Скалата — каквото и да е вътре в нея — не е направила нищо заплашително.

— Унищожи „Вояджър 2“ — напомни й Хокинс.

— Добре — отстъпи Фран, след което отново атакува. — Но възможно ли е руснаците да са унищожили „Вояджър 2“ и защо им е да го правят? — Тя погледна Батсън. — Не съм съгласна, че разполагаме с всичко, което ни е нужно, за да се оправим в ситуацията. Трябва да проникнем в пещерата в Скалата, но не съм сигурна, че даже тогава ще разберем какво става.

— Има още нещо — каза Лам й постави върху масата голяма лъскава снимка. — Това е сателитна снимка на тунгуската тайга, направена преди по-малко от десет часа.

Свикнал с такива увеличени снимки, Хокинс бързо анализира изображението. По средата на боровата гора, която заемаше цялото пространство, имаше парче земя, покрито с големи брезентови платнища. Дърветата и земята бяха отрупани със сняг, но не и брезентът, което показваше, че е поставен наскоро. Пресните бразди в снега обозначаваха новите пътища, прокарани в гората от тежки машини.

— Направили ли сте термосензорно сканиране на обекта? — попита Хокинс.

В отговор Лам постави на масата втора снимка. На нея гората се виждаше като синя маса, но участъкът с брезентите бе яркочервен.

— Под платнищата са скрили тежки машини, които усилено работят — иначе температурата не би била толкова висока — обясни майорът на останалите, които го гледаха въпросително.

— Къде точно се намира това!? — попита Фран.

— В самия център на мястото, на което се предполага, че е паднал Тунгуският метеорит. — Лам посочи първата снимка. — Ако се вгледате, между дърветата ще видите стари мъртви стволове, паднали навън, точно както ги описа Пенкак. Забележете също купчините наскоро изкоренени дървета — тук, тук и тук. И купчината сняг и пръст тук.

Той извади нова снимка и погледна Хокинс.

— По едно време засякохме това. Виждаш ли нещо особено?

Майорът се наведе и проучи снимката. Различи няколко машини — булдозери, бронирани транспортни коли и самосвали, — паркирани около брезента. Отстрани бяха приклекнали мъже.

— Взривяват.

Лам кимна.

— Точно така.

Фран първа изрази с думи онова, което другите вече бяха разбрали.

— Открили са своята Скала!

— И не си губят времето да копаят замръзналата тундра — добави Батсън. — Направо взривяват. Опитват се да стигнат до нея колкото е възможно по-бързо.

— Според нас вече са стигнали — съобщи Лам. — На последните снимки се виждат земекопни машини, паркирани извън прикритието на платнищата. Термосензорите показват, че отдолу работят много генератори, но в момента не действа нищо друго.

— Каква е големината на покрития участък? — попита Хокинс.

— Двеста на двеста и петдесет метра.

— Ако руснаците са изкопали нещо подобно на онова, което е в Скалата — бавно заговори Фран, като внимателно подреждаше мислите си. — Пенкак е права. Най-вероятно източникът е извънземен.

Лам поклати глава.

— Очевидно е, че са го открили съвсем бързо. Моите специалисти смятат, че може да са били изоставили там нещо и сега неочаквано да им е потрябвало.

— О, я стига! — възрази Фран. — Хващате се за сламки, за да намерите познат противник.

Лам я изгледа студено.