Роберт Догерти - Скалата

Тя въздъхна.

— За пореден път твърдят, че експлозията била предизвикана от метеорит. Този път обаче няма кратер. Ето защо обясняват, че метеоритът се взривил във въздуха. Ледът в метеоритната глава бил подложен на пренагряване и се пръснал преди да достигне земята… Глупци! — Пенкак поклати глава. — Какъвто и да е лед би се стопил малко след навлизане в атмосферата. Удивително е как се мъчат да натъпчат данните в решението, вместо да намерят решение, което да отговаря на фактите.

— И какво открихте? — попита Хокинс.

— Открихме следи от въздушна ядрена експлозия. Според мен равна на взрив с мощност трийсет мегатона. Това е десет пъти повече от бомбата, унищожила Хирошима. В съответстващите на 1908 година пръстени на дърветата в периферията на експлозията открихме следи от радиоактивния изотоп цезий сто трийсет и седем. Не намерихме никакъв кратер. Всъщност дърветата в самия център на взрива все още бяха изправени — ударната вълна се е разпространила навън оттам и е съборила дърветата в концентрични кръгове. Заради вечната замръзналост беше невъзможно да направим сондажи с инструментите, с които разполагахме. Но въпреки всички факти моите колеги се съгласиха, че било комета. С изключение на руснаците. Самите те не казаха нищо. Имаха си свои собствени теории.

— Какви по-точно? — попита Хокинс.

Пенкак се изправи, отиде до кафемашината и си наля една чаша. Фран улови погледа на майора и беззвучно, само с движение на устните го попита: „Какво мислиш?“ В отговор той сви рамене и посочи ухото си: „Слушай“.

Пенкак отпи от кафето си и продължи:

— Руснаците са странен народ. Ние гледаме с пренебрежение на техническите и научните им постижения, но те се справяха извънредно добре, като се има предвид системата, нетърпяща напредничавото мислене. Руснаците винаги силно са се интересували от тунгуската тайга — особено в годините след Великата отечествена война. През 1946-а, когато видя случилото се с Хирошима и Нагасаки, Григорий Казаков заяви, че експлозията в тунгуската тайга трябва да е била ядрена и предположи, че е предизвикана от взривил се ядрен двигател на космически кораб. Според него откритите в района следи от желязо били парчета от корпуса на кораба. Другите открити там метали били от комуникационната му система. Той обоснова теорията си с факта, че избухналият във въздуха космически кораб не би оставил кратер и би предизвикал ефекта, наблюдаван в района. През 1959-а професор Феликс Зигорски, специалист по аеродинамика от Московския авиационен институт, също заяви, че експлозията трябва да е била ядрена. — Тя хвърли поглед към Лам. — Навярно знаете, че Феликс ръководеше руската група, която през шейсет и пета дойде с нас в Сибир. По-късно той беше един от хората, отговарящи за подготовката на техните космонавти. Чак до смъртта си преди четири години той продължаваше категорично да твърди, че в небето над Русия е прелетял извънземен космически кораб. Коркоров, руски авиационен инженер, разгледа тунгуския инцидент под нов ъгъл. Той проучи сведенията на очевидците за пресеклия небето обект и заключи, че се е намирал под управление на разумни същества. Неговите изчисления показват, че преди експлозията обектът е намалил скоростта си до около 0.6 километра в час, което означава, че навярно са се опитвали да се приземят — скоростта на метеорита би продължила да се увеличава и би била много по-висока. Освен това той използва различните описания, за да начертае траекторията на обекта, и се оказа — ако може да се вярва на описанията от 1908-а, разбира се, — че преди да се взриви, той е направил значителна промяна на курса си.

— Малко съм объркан — рече Хокинс. — Какво общо има експлозията от 1908-а с онези кратери, които според вас са поне на пет хиляди години?

Пенкак го изгледа за няколко секунди.

— Предполагам, че ги свързва вероятността нещото в Скалата да се е опитало да установи контакт с обекта в тунгуската тайга. Очевидно всички те са част от някаква извънземна система. Струва ми се, че когато довършим тунела и се изправим лице в лице с онова, което е там долу, ще разберем що за система е това.

— Освен ако първо не установим контакт с него — вметна Дебра.

— Не това ме кара да смятам, че си имаме работа с извънземни — отвърна Пенкак.

— А какво? — с очевидно смущение попита Хокинс.

— Честотата на първото съобщение от Скалата. Четиринайсет цяло и двайсет мегахерца, нали така?

Лам отвори папката пред себе си и провери.