Роберт Догерти - Скалата

Пенкак посочи към пода на палатката.

— Знаете ли, че на по-малко от трийсет километра оттук има място, наречено „кратерите Хенбъри“? Дванайсет кратера с различна големина. Обяснението е дъжд от метеорити. И всички паднали на осемстотин метра един от друг, само на една ръка разстояние от това място, когато става дума за цялата земна повърхност.

Пенкак въздъхна.

— Дами и господа, това е мястото, на което обикновено ме молят да си затворя устата и университетските професори дават на студентите си информацията, която трябва да смелят, за да получат шестици на следващия си изпит.

— Това не е изпит — тихо каза Хокинс. — Трябва да знаем каква може да е връзката между тези обекти. Да знаем каква е връзката според вас.

Пенкак го гледа почти половин минута, после кимна.

— Добре. Според мен едва ли има съмнение, че през милионите години на Земята от време на време са падали метеорити. Но на повечето от тези места са останали следи от ударите. Други са станали препалено отдавна или пък метеоритите са били препалено големи, за да може да се каже със сигурност. Всъщност ние успяхме да открием някои от моделите едва когато бяхме в състояние да погледнем към Земята от космоса. Някои учени смятат, че някога огромен метеорит е паднал на мястото, където сега е източният бряг на Хъдсъновия залив. В земната кора там има шестстотин и четирийсет километрова назъбеност, наречена „дъгата Настапока“, която предполага въздействие от такъв вид. Възможно е даже това да е метеоритът, който според учените е спомогнал за измирането на динозаврите. Но това се е случило много по-отдавна от времето на образуване на обектите, за които става дума тук.

— Нашата атмосфера се справя с над 99.9% от всички метеорити, които навлизат в нея — продължи Пенкак. — Онези, които успеят да преминат, трябва да са доста големи и да се движат по много директен азимут — иначе атмосферата ги отблъсква обратно в космоса. Такъв е бил случаят през 1972-ра, макар че повечето хора не знаят за него. На 10 август със земната атмосфера се сблъскал метеорит, движещ се с около шестнайсет километра в секунда и според преценките тежък почти тон. За първи път са го забелязали над Невада, но аз предполагам, че от НОРАД в Колорадо Спрингс трябва да са го следили и преди това. Деветдесет секунди след забелязването му над Невада той бил над източна Канада и после отскочил обратно в космоса. Метеорит с такава големина — ако беше променил траекторията си даже съвсем малко и наистина се беше ударил в Земята — би притежавал експлозивна сила от около двайсет килотона. Ако беше паднал над Лас Вегас, щяхте да се сбогувате с целия град и с района на трийсет километра около него. В продължение на повече от две години правителството запази случилото се в тайна и после разпространи информацията по такъв начин, че да привлече колкото е възможно по-малко внимание. Помислете за това! — Пенкак се наведе напред и Фран откри, че възрастната жена я привлича. — Лас Вегас се разминава на косъм — поне според астрономическите преценки — с абсолютната гибел и цели две години за това не се споменава нищо!… Какво друго има за казване? Тъжното е, че когато не можем да обясним нещо с известни величини, ние отхвърляме възможността за неизвестните. Просто ги забравяме. — След това Пенкак продължи със същата теория за физическите данни на Метеоритния кратер, която бе изложила предишния ден пред студентите. Това накара Хокинс да се изправи на стола си.

— Искате да кажете, че най-вероятната причина за образуването на Метеоритния кратер е ядрена експлозия, така ли?

— Това е единственото обяснение, което съответства на всички факти — силната топлина, силициевия двуоксид, стопения кварцов пясъчник, отсъствието на парчета от метеорит, формата на кратера — на всичко. Същото се отнася за Кампо дел Сиело, котловината Райе и купола Вредефорт. Всички тези образувания са лекомислено обяснени като резултат от падане на метеорити, но без достатъчно доказателства.

— Куполът Вредефорт не е кратер — отбеляза Дон Батсън. — Защо го свързвате с другите обекти?

— Самият Купол не е кратер — съгласи се Пенкак. — Но какво знаете за вулканичния комплекс Бушвелд?

— Това е едно от най-големите, навярно даже най-голямото находище в света, най-вече на диаманти.

— А какво образува диамантите? — попита Пенкак.

— Силната топлина и налягане — сприхаво отвърна Батсън.

— А каква е формата на комплекса Бушвелд?