Роберт Догерти - Скалата

ЧАРЛИ: (АЗИМУТ НА СМУЩЕНИЕТО): 173 ГРАДУСА.

ДЕЛТА: (ДАТА И ВРЕМЕ НА СМУЩЕНИЕТО): 6АВГ45/08:23.

ЕХО: (ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА СМУЩЕНИЕТО): 16 МИНУТИ.

ФОКСТРОТ: (ВИД НА СМУЩЕНИЕТО): ШИРОКОВЪЛНОВО.

ГОЛФ: (ЗАБЕЛЕЖКА): ПО ВРЕМЕ НА СМУЩЕНИЕТО Е ПРЕКЪСНАТА ВСЯКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРЕДАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ. 3

Леви се втренчи в екрана, после отново продължи да пише и направи същата проверка, само че този път за 9 август 1945 г. Щом получи информацията и я прегледа, остави компютъра и отвори атласа. Прелисти страниците на Австралия и направи няколко изчисления. После съобщи:

— Открих нещо интересно.

Другите трима прекъснаха работата си и я погледнаха.

— Намерих два военни доклада за сходни радиосмущения с огромна мощност. Когато прокарах линии по азимутите от докладите, те се пресякоха в Ейърс Рок.

— Значи това не е било първото излъчване от Скалата? — попита Фран.

— Очевидно не — потвърди Леви.

— Кога са регистрирани двете смущения? — попита Хокинс.

— На 6 и 9 август 1945-а.

— Хиляда деветстотин четирийсет и пета! — повтори майорът. — Сигурна ли си?

— Компютърът го дава — каза Леви.

— Но… — поклати глава Батсън. — Не разбирам. Защо тогава и сега?

Фран напрегнато се взираше в Леви.

— Я пак повтори датите.

Леви го направи.

— Знаеш какво се е случило тогава, нали?

Леви кимна.

— На 6 август 1945-а Съединените щати са пуснали атомна бомба над Хирошима, последвана от втора бомба над Нагасаки на 9 август. Приблизително три часа след експлозията и в двата случая изключително мощно радиоизлъчване е заглушило всички военни радиоприемници в радиус от хиляда и триста километра от Ейърс Рок.

Последва продължително мълчание, накрая нарушено от Хокинс.

— Това е почти преди петдесет години. Сигурно… — Той замълча и поклати глава. — Има ли други данни за излъчване от Ейърс Рок?

— Успях да открия само тези два доклада — отвърна Леви. — Може да има и още. Търсих специално на тези две дати.

— Защо? — попита майорът.

— Защото ми хрумна, че стрелките, които начерта на схемата, може да са верни и че в такъв случай ядрената експлозия под купола Вредефорт може да е причина за предаването. Реших да проверя единствения друг случай в историята на човечеството, в който ядрено оръжие е използвано срещу хора.

— Ами всички опити с ядрено оръжие през последните петдесет години? — попита Фран. — Имало ли е предавания и след всеки един от тях?

В отговор Леви се наведе над компютъра и каза:

— Ще проверя.

Тракането на пръстите й по клавишите продължи пет минути, после тя вдигна поглед.

— Не мога да открия други данни за излъчване от Ейърс Рок, но имайте предвид, че работим само с американски архивни данни. Единственият друг случай, когато сме имали военно присъствие тук, е през Втората световна война.

— Ами тази станция? — попита Батсън. — Тя е тук още от петдесетте години. Със сигурност би засякла всяко друго предаване.

Леви погледна екрана.

— Онова отпреди три дни е единственото, регистрирано тук.

— Ако нещото в Скалата е излъчвало след експлозиите в Хирошима и Нагасаки, значи е там поне от петдесет години и още тогава е имало същите способности. Ако е пробен камък — каза той, като гледаше към Леви, — той е бил активиран и преди.

— Да, но ние изобщо не сме знаели за това — отбеляза Леви. — И изобщо не сме се опитвали да изкопаем тунел до него.

Хокинс си спомни как бе потръпнал, докато гледаше в мрака на шахтата. Какво ли щяха да открият там?

— Да не изпадаме в параноя, за Бога — каза Батсън.

— Не съм параноичка спокойно отвърна Леви. — Просто съпоставям фактите такива, каквито са.

— Хокинс вдигна ръце!

— Трябва да… — Той замълча, защото платнището на входа се отметна и влезе Лам. Следваше го възрастна жена с бастун.

Ейърс Рок, Австралия

22 декември 1995 г., 08:15 ч. местно време

21 декември 1995 г., 23:45 ч. по Гринуич

Докато Лам представяше доктор Пенкак, Фран се насили да не издава ужаса си. Бяха им съобщили, че като момиче възрастната жена е получила тежки наранявания по време на автомобилна катастрофа, но Фран никога не беше виждала толкова обезобразен човек. Съвременната пластична хирургия със сигурност би могла да поправи някои от дефектите й, помисли си тя, докато я разглеждаше.

Пенкак седна и единственото й сиво око се спря на всеки един от тях поотделно, без да издава никакви чувства. После постави фино резбования си бастун с голяма сребърна дръжка върху коленете си и каза: