— Съжалявам за условията. Имаме климатична инсталация, но докато свределите работят, трябва да пазим енергията за тях — поясни Лам. — По-късно днес ще докарат още няколко генератора.
Върху набързо монтирания шперплатов под безредно бяха поставени десетина метални сгъваеми стола. В палатката вече имаше трима души — Хокинс познаваше само Толивър. Вторият носеше униформа, на австралийски генерал. Третият бе съвсем гол, с изключение на увитото около слабините му оскъдно парче плат. Кожата му беше мастиленочерна и сбръчкана, както от възрастта, така и от слънцето. Имаше дълга, чорлава сива брада. Черните му очи подозрително оглеждаха новодошлите.
— Дами и господа, това е генерал Андерсън — представи ги Лам. — Той е най-старшият австралийски представител тук.
Генерал Андерсън подчертано студено се ръкува с всички. Бе едър, набит мъж е румено лице, окъпано в лъскава пот. Оредяващата му коса беше разрошена и той изобщо не изглеждаше в настроение.
— А това е Тинтинджара, надзирател в Националния парк „Какаду“.
Хокинс се загледа в стареца. Знаеше, че всичко това е фарс — Лам ги бе инструктирал да не казват нищо определено на никой австралиец. Лам беше в ужасно настроение — съдържанието на второто съобщение също не му се бе отразило добре. Макар Спърлок да потвърди разшифровката, за Хокинс беше ясно, че Лам няма много вяра на Леви и нейните теории.
За майора бе очевидно и още нещо — не само той разбираше, че тази среща е част от политическа игра. Аборигенът не се ръкуваше и тъмните му очи просто ги проучваха един по един, докато заемаха местата си.
— Помолих генерал Андерсън и господин Тинтинджара да ви разкажат на място за Ейърс Рок — поясни Лам. — Австралийците са много загрижени за това, което правим тук, и…
— Извънредно сме загрижени и разтревожени — прекъсна го Тинтинджара. За огромна изненада на групата, говореше съвсем чист английски. Макар и с австралийски акцент. — Това е земята на моя народ и е такава от безчет поколения чак до началото на времето. Внесохме възражение в парламента, но това изобщо не ви спря. — Когато се обърна към Лам, погледът му стана твърд. — Много любезно от ваша страна да ме поканите тук. Това е моята земя. Вие сте гостите.
Лам помирително вдигна ръка.
Разбирам ви. Но моментът е необичаен и съжалявам, че трябва да използваме извънредни мерки, за да се опитаме да се справим с него.
Тинтинджара поклати глава. Очевидно не беше съгласен.
— Не разбирам какво става. Вие твърдите, че Улуру е проговорил, но народът ми не го е чул.
Хокинс се намръщи и хвърли поглед към Фран. Тя срещна очите му и леко поклати глава. Лам мрачно кимна.
— Да. Но ние го чухме. И трябва да разберем кой е пратил съобщението.
— Да — за първи път се обади Андерсън. — Но да пробивате дупка в Скалата? — Той поклати глава. — Наредено ми е да се съглася с всичко това, но трябва да ви кажа…
— Когато свършим, от работата ни няма да останат никакви следи, — прекъсна го Лам. — Ние сме също толкова загрижени за Ейърс Рок и за ролята му във вашето общество, колкото и вие.
— Съмнявам се, че сте загрижени чак толкова много — възрази Тинтинджара.
Последва продължително мълчание, прекъснато накрая от генерала.
— Е, трябва да разрешим проблемите. — Той се обърна към членовете на групата. — Какво искате да научите?
Хокинс знаеше, че в компютъра се съдържат всички данни, от които се нуждаят, но беше време за малко политика. Мразеше тези моменти.
— Известна основна информация няма да ни е излишна — рече Лам.
Лицето на Тинтинджара остана, неподвижно, сякаш знаеше, че въпросът е фарс. Андерсън извади една папка от куфарчето до стола си.
— Е, навярно вече знаете най-важното. Максимална височина 344.7 метра. Широчина два и половина на три километра. Обиколката на основата е девет и половина километра. — Генералът изтри с длан потта от челото си. — През лятото температурата стига до четирийсет градуса, в което сега сами се убеждавате. В известен смисъл обаче имате късмет, защото ако бяхте дошли през зимата, щяхте да попаднете в пиковия туристически сезон. И така ни се наложи да върнем няколко души, но не чак толкова много. Медиите умират да научат какво става, но ги оставихме на тъмно, макар че е под въпрос още колко време ще сме в състояние да удържим положението. Вече заловихме двама репортери с ландроувър — опитваха се да заобиколят пътните заграждения. Самата скала е изградена от богат на фелдшпат пясъчник. Издигнала се е от древно морско дъно преди милиони години. Следите по повърхността са резултат на ерозия от вятъра и дъжда. Тукашният водоизточник е единственият активен целогодишно на стотици километри наоколо.
Читать дальше