Роберт Догерти - Скалата

— Как така? — объркан попита Лам.

— Ами, струва ми се — но това е само хипотеза, — че съобщението по някакъв начин е скачало във времето. — Забеляза озадачението им и поясни: — Когато излъчвате съобщение, имате няколко възможности да затрудните някого да го прехване и разшифрова: можете да променяте амплитудата, честотата и самото съобщение. Но най-добрият начин е просто да не позволявате съобщението да бъде прехванато. Ако съм в състояние да предавам така, че да придвижвам съобщението по малко назад-напред във времето, подслушващите няма да могат да го засекат.

— Възможна ли е тази технология? — попита Хокинс.

— Ние не я притежаваме.

— Ами руснаците?

— Възможно е, но не е вероятно — отвърна Леви. — Все пак това са просто мои хипотези.

Очите й придобиха онзи разфокусиран поглед, с който Хокинс вече започваше да свиква.

— Ключът към всичко това е, че микровълновите излъчвания се състоят от атомна материя. Това прави възможността да бъдат придвижвани във времето безкрайно по-вероятна от постигането на същия резултат с по-големи обекти. Всъщност сред научните среди широко е прието мнението, че на субатомно равнище съществуват безброй мънички дупки — които по същество представляват времеви тунели или, както често се среща в научната фантастика, „изкривяване на пространствено-времевия континуум“. Ако успеете да заобиколите ядрото на съобщението си с материя, заредена с отрицателна енергия, то ще премине през тунела непокътнато. И тъй като заредената с отрицателна енергия материя може да се генерира сравнително лесно, действителният ключ към проблема е да създадете мъничка дупка — и разбира се, да имате цел. Като цяло ще разполагате с миниатюрен тунел през пространството, което означава забавяне на времето, тъй като съобщението не следва нормален пространствен път. Основното значение на такова съобщение обаче не е, че ние не сме в състояние да го прехванем, а по-скоро че за някоя по-развита раса е жизненоважно почти мигновено да го разпространи из космоса. Даже със скоростта на светлината едно съобщение от най-близката звездна система — Алфа Центавър — би стигнало до нашата слънчева система за повече от четири години. Но ако сте в състояние да използвате тези дупки, можете да пратите съобщението до получателя му почти мигновено, на колкото и огромно разстояние да се намира.

Забелязала как я гледат, Леви за миг замълча, после каза:

— Е, това просто са мои предположения за ситуацията и не само че не мога да ги докажа, но даже да можех, нито вие, нито аз щяхме да сме в състояние да направим нещо, защото не притежаваме необходимата технология да засечем съобщението. Тя разсеяно почукваше с пръсти по бюрото. — Ако я притежавахме, следващата логична стъпка щеше да е космическо пътуване със скорост, по-голяма от тази на светлината, а ние едва успяваме да изкараме сателит в космоса. Тази технология е на светлинни години от сегашното ни равнище.

— Имаш ли представа как би изглеждал такъв предавател? — попита Хокинс.

— Не. Но както казах, той със сигурност би бил различен от всичко, което познаваме. Разбира се, може да е толкова малък, че лесно да бъде скриван. Възможно е да е по-голям и от Хеопсовата пирамида. Нямам представа. Известни са ми само субатомните теории.

— Казваш, че според теб част от съобщението е насочена към нас — отбеляза Фран. — Успя ли да разбереш поне нея?

Леви кимна.

— В самото начало и в самия край — четиринайсет цяло и двайсет и шестнайсет цяло шейсет и два мегахерца, където би било вероятно да приемаме — имаше три думи в същата дигитална форма, като в първото съобщение. Трябваше ми известно време, докато ги разшифровам, защото честотата се променя дори при тези три дигитално представени думи. И в двата случая бинарният код обхващаше повече от деветдесет мегахерца.

Хокинс вече едва сдържаше нетърпението си.

— Би ли ни казала какво е това съобщение, все пак?

Леви се обърна и натисна един от клавишите на компютъра. После посочи с ръка. Майорът погледна към трите думи.

ДОБРЕ ДОШЛА, ДЕБРА

— Някой се майтапи — подхвърли Батсън.

Леви поклати глава.

— Не, Форматът е същият, като използвания на „Вояджър“ и в първото съобщение. — Тя посочи компютъра. — Скалата говори. — Дебра замечтано се усмихна. — Просто казва „Здрасти“.

Хокинс бръкна в чекмеджето на бюрото, извади аспирин и изпи наведнъж три таблетки.

Централна Австралия