Роберт Догерти - Скалата

— Личен живот?

— Досега нищо. По време на инцидента е загубила едното си око и е ужасно обезобразена.

— Ще се наложи да я държа под око каза Хокинс.

— Това е всичко. — Лам разсеяно прокара длан по докладите върху бюрото. — Ти как я караш?

— Добре съм.

— Как е жена ти?

— Все същото — лаконично отвърна Хокинс. Тонът му показваше, че въпросът не подлежи на обсъждане.

Лам бързо смени темата.

— Наредих на охраната да провери личния багаж на членовете на групата и откриха в пътната чанта на Батсън няколко бутилки. Заповядах да ги конфискуват — тук не е мястото, нито времето за такива неща.

Хокинс поклати глава.

— Говориш така, като че ли държим тук спортисти. Нещо друго, което трябва да зная?

Лам натисна бутона на бюрото си, вратата се отвори и влезе полковник Толивър. Униформата му бе подгизнала от пот.

— Полковник Толивър току-що пристига с хеликоптер от Скалата. Каква е тактическата ситуация?

Полковникът извади кърпата си и избърса пясъка от челото си.

— Скалата е обкръжена. Стигнали сме на петдесет и пет метра навътре. Пробиването продължава без проблеми.

— Стратегическо положение?

Толивър се намръщи.

— Руската спецчаст извънредно нервира австралийците. Моят австралийски колега казва, че шефовете му го натискат да разбере какво става. Да не говорим, разбира се, за отрицателната реакция към пробиването.

— Къде се намира спецчастта?

— В Коралово море и продължава да се придвижва на юг. Разузнавателните сведения предполагат, че ще заобиколи източния бряг на Австралия и ще заеме позиция на юг в Големия австралийски залив на хиляда и шестстотин километра южно оттук. Една от сателитните антени на „Гагарин“ е насочена директно към нас. Другите следят цялото небе над континента. Засичаме постоянен секретен сателитен трафик между флагманския кораб и Москва.

— След колко време ще заемат позиция?

— След трийсет и шест часа.

— Смятате ли, че са засекли второто съобщение? — попита Лам.

Толивър сви рамене.

— Ние се намирахме на върха на Скалата и не го засякохме, защото не бяхме на тази честота. Зависи дали руснаците са били — няма как да разберем.

Нещо смътно човъркаше Хокинс.

— Забелязва ли се някакво раздвижване в онзи обект в Сибир?

Лам се пресегна зад себе си и взе някакви документи.

— Да. Нашият сателит там регистрира мащабни военни маневри. Търсят нещо.

— Тяхната Скала — гласно изрече мисълта си Хокинс. — Нещо друго?

— От Лангли се тревожат, че руснаците ще се опитат да внедрят свои хора тук.

Хокинс кимна. Знаеше го. И той се тревожеше за това. Първо присъствието на Леви, сега и очакваното пристигане на Пенкак.

— Напомнете на хората си, че не трябва да очакват явна военна операция — каза Лам. — Ако се стигне до намеса, акцията най-вероятно ще е скрита. Трябва да проверяват всекиго и да не приемат нищо на доверие. Възможно е сред нас вече да има техни агенти.

— Да, сър. — Толивър замълча за миг. — Вие, разбира се, знаете, че най-вероятният източник на информация е някой от външните, които бяха повикани тук.

Лам впи студен поглед в морския пехотинец.

— Зная.

Освободи полковника и се обърна към Хокинс.

— Като цяло нещата не вървят добре. В няколко държави от Третия свят вече се усеща политическа нестабилност. Правителствата им пазят загубата на златните резерви в тайна, но някои от лидерите им вече драпат да осигурят собственото си положение — без да ги интересува благосъстоянието на собствения им народ. Изглежда, до края на годината ще има поне четири нови правителства. Той въздъхна и смени темата. — Нещо от твоите хора по въпроса за втората бомба?

— Проверяват две възможности — отвърна Хокинс. — Едната е Либия.

— Той определено разполага с пари да купи бомба — отбеляза Лам. — И си пасва с другото сведение, което получих. Кадафи неочаквано пак е започнал да вдига шум за отбранителната си линия в залива Сидра, Президентът възнамерява да прати Шести флот, за да го притисне. Разузнаването смята, че Кадафи иска да подмами флота в залива и после с помощта на малък кораб — или по-вероятно подводница — с бомбата на борда да се опита да се приближи до някой от самолетоносачите и да го взриви.

Хокинс се намръщи.

— Защо тогава президентът реагира по този начин?

— Това си е негова работа. Единственото, което зная, е, че авионосна ударна група обикаля край трийсет и третия паралел и чака президентска заповед да го пресече.