Роберт Догерти - Скалата

— Съобщението е друго — каза той. — С променлива честота е и съдържанието, което успях да разбера, не е в същия формат.

— Дайте да видя — рече Леви. Пръстите й се понесоха по клавиатурата. След няколко минути тя се изправи и каза:

— Той е прав. Съобщението е различно в повече от едно отношение. — Дебра напрегнато погледна екрана, без да обръща внимание на останалите в стаята.

— Но със сигурност е излъчено от Скалата, нали така? — попита Лам.

— Да, сър. — Спърлок посочи през големите прозорци към сателитните антени. — Държахме антена номер четири под минимален наклон в азимута на Скалата. Тя регистрира съобщението.

— Като предишното ли е било насочено? — попита Хокинс.

Спърлок седна пред друг пулт и остави първия на Леви, която отново се бе захванала за работа.

— Беше излъчено с много по-ниска енергия. Ако не бяхме подготвени, изобщо нямаше да го засечем. Обхватът му бе много широк при ниска енергия във всички посоки. Мисля, че не е било насочено към нито една конкретна точка.

— Ами сателитното отражение? — попита Лам. — Не са ли се опитвали да го предадат до другите обекти, като първото?

— Не, сър. Както казах, то просто беше излъчено — нямаме представа накъде. Най-вероятно не е било предназначено за метеоритно отражение като първото съобщение. Всъщност не е задължително изобщо да е съобщение.

— Какво означава това?

— Искам да кажа, че може просто да е било микровълнов енергиен импулс, а не съобщение. — Спърлок поклати глава. — Не зная… Никога не съм виждал подобно нещо. Ако е било съобщение, не съм сигурен от какъв вид.

Лам се ядоса.

— По-добре се помъчете да ни го обясните както трябва, господине, защото в момента говорите пълни глупости.

Прекъсна го гласът на Леви.

— Струва ми се, че знам какво се е случило. В 02:46 часа по Гринуич сателитна антена номер четирите регистрирала микровълново излъчване от района на Скалата. Тя е покривала широк обхват, центриран на честотата на първото съобщение, но на всеки двайсет секунди е преминавала нагоре и надолу по честотите, за да не пропусне нещо. Засеченото от нея излъчване не е било насочено. Доколкото може да се пресметне, то е продължило приблизително двайсет и три секунди.

Лам се наведе напред.

— Какво искате да кажете с това „доколкото може да се пресметне“?

Леви гледаше компютърния екран.

— Отначало предаването било засечено на четиринайсет цяло и двайсет мегахерца. Компютърът се настроил на тази честота и когато започнала да се променя, продължил да я следи. Честотата започнала да се повишава по скалата, после излъчването прекъснало за две секунди, след това било засечено на шестнайсет цяло шейсет и два мегахерца, после отново прекъснало за две секунди, докато честотата се понижавала. Антената отново го уловила надолу по скалата, докато не изчезнало на четиринайсет цяло и двайсет.

— Какво е съдържанието на съобщението? — попита Лам.

— Още не зная — отвърна Леви. — Една част от него е на стандартен бинарен, но анализите на майор Спърлок, както и моите собствени, засега не установяват разгадаем код.

— Кой го е пратил? — попита Лам. — Същият предавател, който е излъчил и първото ли?

— Най-вероятно, но не мога да гарантирам — призна Леви.

— Свързах се с хората на полковник Толивър при Скалата — съобщи Спърлок. — Морските пехотинци ме увериха, че никой от тях не е предавал. Уредите им не са засекли съобщението, защото работят на по-ниски честоти.

Спърлок свали очилата си и нервно се потърка между веждите.

— Това предаване е много странно — различава се от всичко, което съм виждал или пък за което мога да открия данни. Най-новите военни радиостанции използват променлива честота заради секретността. Това съобщение променяше честотата си, но в онези моменти, в които напълно изчезваше от скалата, правеше и нещо друго, нещо извънредно необичайно. Според мен то не е прекъсвало там — мисля си, че е преминавало във форма, която не сме в състояние да проследим. Не знаем също до кого е пратено. Енергийното равнище не беше особено високо, но при отблъскването на лъчите от атмосферата би могло да се повиши от очакващ го приемник във всяка точка на света.

— Ако онова, което е в Скалата, иска да се свърже с нас — каза Хокинс, — то би могло да го направи като с първото съобщение — с помощта на информацията от „Вояджър“. Ако това предаване е пратено по такъв начин, че дори не бихме могли да го засечем, ако не бяхме специално подготвени, и във формат, който не сме в състояние да разшифроваме, това значи, че не е било за нас. Било е за някой друг и той го е приел. Въпросът е кой и къде?