Роберт Догерти - Скалата

— Лам изглеждаше ядосан. — Тук съм малко вън от нещата. — Той поклати глава. — Какви са позициите на — „Орион“ в Либия?

— Внедрили сме две малки разузнавателни групи. Според последното съобщение, все още нищо.

— Каква е другата следа?

Хокинс взе една тънка папка с надпис „СТРОГО СЕКРЕТНО“.

— Заловили са контрабандист, който при разпита признал, че е доставил нещо на някакъв арабин. Проверката на товарния му отсек установила слаби следи от радиоактивност. И този факт, и описанието на самата стока от контрабандиста, ни навеждат на мисълта, че може да става дума за втората бомба. Пренесъл е стоката от точка на северния бряг на Черно море до Средиземно море и я е предал на арабина на известно разстояние от сирийския бряг.

— Установили ли са самоличността на получателя?

— Не още, но усилено работят по въпроса.

— Възможно ли е да я е получил Кадафи?

— Да. Може и да е някой друг — разбира се, ако наистина е била бомбата. Възможно е даже да става дума за първата бомба по пътя й към Южна Африка.

Лам уморено разтри челото си. Можеше да е всеки в онази клоака, известна като Среден изток. Сирийците с радост биха използвали ядрена бомба срещу израелците. Ливанците — един срещу друг. Йорданците — срещу когото и да било.

— Добре. Незабавно ме информирай, ако откриете нещо за второто съобщение.

Хокинс не помръдна.

— Използвали сте някои от хората ми от „Орион“, без да се посъветвате с мен.

— Да, така е. И двамата не сме на мястото си тук. Трябва да сме подготвени за някои случайности, а твоите хора са най-добре обучените за този род акции, в случай на нужда.

Майорът кимна и излезе. Беше приел факта, но в същото време ужасно се мразеше за това. Имаше чувството, че вече не контролира нищо — всичко му приличаше на упражнение по реагиране, а той не си падаше по този род операции.

21 декември 1995 г., 19:50 ч. местно време

21 декември 1995 г., 10:20 ч. по Гринуич

Фран и Дон стояха пред компютъра и надничаха над раменете на Спърлок в очакване на отговора на осемчасовия си въпрос към „Вояджър“. Леви сякаш изобщо не беше помръдвала от мястото си пред другия компютър. Съобщенията на екрана на Спърлок течаха бавно.

<���НАСТРОЙКА ДИСК V154P657 „ВОЯДЖЪР 2“ ПРОЕКТ ММВ.

<���ПРИКЛЮЧЕНА НАСТРОЙКА ДИСК V154P657 „ВОЯДЖЪР 2“ ПРОЕКТ ММВ.

<���ПРОВЕРКА ВСИЧКИ СИСТЕМИ. ИЗЧАКВАНЕ ОБРАТНО ПРЕДАВАНЕ.

Спърлок погледна дигиталния часовник в горния ляв ъгъл на екрана, който бавно отчиташе останалите секунди и измърмори:

— Пет секунди.

Последното число се превърна в нула и броячът спря. Спърлок премигна.

<���ПРОВЕРКА ВСИЧКИ СИСТЕМИ. ИЗЧАКВАНЕ ОБРАТНО ПРЕДАВАНЕ.

Той протегна ръце към клавиатурата и бясно започна да пише съобщение.

>ПОТВЪРДИ ОТСЪСТВИЕ НА ОБРАТНО СЪОБЩЕНИЕ V154P657 „ВОЯДЖЪР 2“ ПРОЕКТ ММВ.

Отговорът бе кратък и точен.

<���ПОТВЪРДЕНО. ОТСЪСТВИЕ НА ОБРАТНО СЪОБЩЕНИЕ V154P657 „ВОЯДЖЪР 2“ ПРОЕКТ ММВ.

Пръстите му отново зачукаха по клавиатурата.

>ПОТВЪРДИ ИЗЛЪЧВАНЕ СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОБРАТНО ПРЕПРАЩАНЕ ДТГ 21ДЕК2010 ГРИНУИЧ.

<���ПОТВЪРДЕНО ИЗЛЪЧВАНЕ ШИРОКОВЪЛНОВО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОБРАТНО ПРЕПРАЩАНЕ ДТГ 21ДЕК2010 ГРИНУИЧ.

Спърлок не се предаваше лесно.

>ПОТВЪРДИ ПОСОКА НА СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОБРАТНО ПРЕПРАЩАНЕ V154P657 „ВОЯДЖЪР 2“ ПРОЕКТ ММВ.

Последва пауза от десет секунди, по време на която пръстите на Спърлок се впиваха в страничните облегалки на стола.

ПОТВЪРДЕНА ПОСОКА НА СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОБРАТНО ПРЕПРАЩАНЕ V154P657 „ВОЯДЖЪР 2“ ПРОЕКТ ММВ.

Спърлок вдигна ръце от клавиатурата и се обърна към другите.

— „Вояджър 2“ е изчезнал.

— Изчезнал? — повтори Фран.

— Вече го няма там.

— Може би просто е повредена сателитната антена и затова не получавате обратно съобщение — предположи Хокинс.

— Даже без антената щяхме да приемем някакъв сигнал от самия корпус на сателита — радарно отражение. — Той посочи екрана. — На мястото, на което би трябвало да се намира „Вояджър“, няма нищо.

Настъпи тишина. Всички се чудеха какво може да означава това.

— Струва ми се, че имам отговорите на въпросите, повдигнати от второто съобщение — обади се изведнъж Леви, която май дори не бе чула за сондата.

— Успя да разгадаеш шифъра ли? — попита Хокинс.

— Не сме получили цялото съобщение. Всъщност според мен тук има няколко съобщения. Едно е насочено към нас, но основната част е насочена другаде.

— И какво разбра? — рече Хокинс.

Леви почука по екрана.

— Много е странно. Мисля, че онази част, която се движи нагоре-надолу по микровълновата скала — от четиринайсет цяло и двайсет до шестнайсет цяло шейсет и два мегахерца — всъщност насочва към и извън основното предаване. Нещо като настройване на радио. Предполагам, че ключовото съобщение е в онези моменти, които не сме засекли.