Роберт Догерти - Скалата

Фран се усмихна.

— Игрички в игричките, а?

Лицето на Хокинс остана абсолютно сериозно.

— Сега се намираш в сумрачния свят. Живял съм в него много години. Правило номер едно: не вярвай на никого. Не вярвай на нищо, което ти казват.

— Даже на онова, което ми каза ти ли? — попита тя.

— Да. Даже на онова, което ти казах аз, ако искаш да действаш разумно. — Хокинс прокара ръка през косата си. — Последното нещо, върху което работехме с групата ми, беше откриването на двете липсващи ядрени бомби. Изчезнали са от съветски склад в днешен Казахстан. Получихме тази информация от разузнавателен източник преди шестнайсет дни. Очевидно бомбите липсват вече от около три седмици. Според нас бивш руски генерал ги е продал на купувача, който е дал най-висока цена. Разбира се, проклетите руснаци или както и да ги наречеш сега, по дяволите, не са си направили труда да ни уведомят. Не ни е известно как бомбите са били изнесени извън страната и къде са отишли. Една от тях вече е взривена.

— Куполът Вредефорт — кимна Фран.

— Точно така. Мислехме си, че сме успели да открием втората в Колумбия — наркобос, който определено имаше парите да я купи и възможността да я прекара контрабандно от Русия до Южна Америка.

— Но защо му е ядрена бомба?

Хокинс поклати глава.

— Не зная. Лам не ми каза. Можех само да предполагам. Защо му е изобщо на някого бомба? За да добие върховна власт, струва ми се. За изнудване. За каквото и да е. Мнозина биха искали да притежават такова оръжие. Оказа се обаче, че не я е купил. Отидохме и го отвлякохме. Не знаеше нищо за бомбата. — Майорът сви рамене. — Поне го откъснахме от наркомрежата, макар че някой друг боклук ще заеме мястото му.

— Четири години са много време за такава работа — отбеляза Фран.

Хокинс сви рамене.

— Не ми остава нищо друго.

Фран посочи пръстена на лявата му ръка.

— Ами жена ти? Имате ли деца? — Още щом изрече думите, тя усети промяната в Хокинс. Лицето му заприлича на маска.

— Нямаме деца и жена ми вече не се нуждае много от мен.

Фран се смути.

— Разведен ли си?

— Не. — Последва продължително, неловко мълчание.

Фран реши да остави тази тема.

— Каква според теб е връзката с бомбите? — Въпросът имаше изключително значение за компютърните й прогнози. Дори не й бяха казали, че втората бомба още не е открита, а само за взрива в купола Вредефорт. Другата бомба щеше да направи резултатите още по-ужасни — ако бе възможно да се сетиш за нещо по-ужасно от онова, което показваха числата.

— Не зная. Както каза Дебра, експлозията във Вредефорт е станала преди съобщението. Мисля, че южноафриканските радикали са взели едната бомба и са я използвали по най-добрия възможен за тях начин. Не вярвам, че са били в състояние да си позволят и втората. Веднага след като пристигнах тук, получихме ново сведение, че може да е в Либия. Не зная. Групата ми продължава да работи по тази следа. Единственото, което ме кара да смятам, че става нещо извънредно важно, е това, че ме изтеглиха от групата, за да дойда тук. И фактът, че Лам е тук. Той не обича да си губи времето за празни работи.

Фран се замисли за онова, което беше предвидил компютърът й.

— Вече ти казах, че се занимавам със статистическо прогнозиране. Е, след експлозията в купола Вредефорт направих прогноза. Вкарах в компютъра всички налични икономически и политически данни — макар да не ми казаха, че има и втора бомба. Не че резултатът би станал много по-лош, отколкото е сега.

— Зная — отвърна Хокинс. Преди малко прегледах прогнозите.

Фран побутна настрани непокътнатата си чиния.

— Странното е, че целият инцидент с Ейърс Рок е непредвидим. Не е имало начин някой да го предугади. Всъщност той изкривява данните.

— Това хубаво ли е, или е лошо? — попита Хокинс, замислен за документите, които преди малко бяха обсъждали с Лам.

— Не зная. Първоначалните посоки на бъдещо развитие и техните вероятности бяха доста мрачни, така че всяка промяна може да е за добро. Има петдесет и девет процента вероятност за…

И двамата изненадано вдигнаха поглед. Следвана от Дон Батсън, Дебра Леви развълнувано се приближи до масата им и ги прекъсна:

— Получи се ново съобщение!

Последваха я по коридорите до главната контролна зала на комуникационния център. Помещението бе опразнено и вътре бяха само членовете на групата, майор Спърлок и Лам. Спърлок пишеше на компютърната клавиатура, вниманието му беше съсредоточено върху екрана.