Точно в 01:00 по Гринуич скритият във вътрешността на сондата предавател се включи и започна да излъчва бинарен код, представящ данните от спектрометъра през последните двайсет и четири часа. Радиовълните започнаха продължаващото си четири часа, десет минути и двайсет и три секунди пътуване до Земята, за да бъдат регистрирани в космическия комуникационен център до Алис Спрингс, Австралия, където една гигантска сателитна антена неохотно щеше да отложи по-приоритетните си задачи, за да приеме данните на „Вояджър“ по време на ежедневното му петнайсетминутно предаване.
Седем минути по-късно — на разстояние от повече от седем милиарда километра, изминати за седемнайсет години, и по средата на предаването — пътуването на „Вояджър 2“ внезапно завърши.
ККЦ 14, Австралия
21 декември 1995 г., 14:40 ч. местно време
21 декември 1995 г., 05:10 ч. по Гринуич
Зад очите му пулсираше ужасно главоболие.
През последните няколко часа бяха научили доста неща за метеорното отражение, Ейърс Рок и дигиталното кодиране, но това не им помагаше особено да разберат ситуацията.
Майор Хокинс се насили да отклони мислите си от главоболието и посочи с върха на показалката си екрана.
— Добре, зная, че изглежда доста опростенческо, но ще трябва да се примирите. Като цяло имаме работа с четири неща.
ЯДРЕН ВЗРИВ ПОД КУПОЛА ВРЕДЕФОРТ
ИНФОРМАЦИЯТА ОТ „ВОЯДЖЪР“
СЪОБЩЕНИЕ ДО ПЕТ ОБЕКТА (включително купола Вредефорт)
НАШИТЕ ИМЕНА
— Мисля, че стрелките са излишни. Нито едно от тези неща не следва задължително от предишното — чу се тихият глас на Леви. — Трябва да призная, че информацията от „Вояджър“ е стъпката преди съобщението, тъй като е използвана в съставянето му. Но как са се появили нашите имена?
Хокинс сви рамене.
— По-късно ще стигнем и до това. Повече ме интересува връзката с експлозията. Липсва втората ядрена бомба. Ако онзи, който стой зад съобщението, е свързан с бомбите, трябва да го разберем.
Майорът смяташе, че не е нужно да обсъждат теорията за пробния камък пред Лам. Мнението на Леви беше аргументирано, но дори да бе вярно, не можеха да направят нищо по въпроса. Освен това имаше още няколко други фактора, които не се вписваха в теорията — поне доколкото той можеше да прецени. И в момента се занимаваха именно с тези други фактори.
— Вижте обектите, към които е било насочено съобщението, и ги сравнете със Скалата. — Леви държеше карта на света с шестте червени кръгчета. — Какво ви кара да мислите разположението им?
— По един за всеки обитаем континент — отбеляза Хокинс. От известно време нещо го човъркаше. — Ами ако другите са за отклоняване на вниманието?
— Какво? — озадачено попита Фран.
— Ами ако единственото истинско съобщение е било до Южна Африка, а другите са пратени само за да ни поведат по погрешна следа? — Хокинс вече плуваше в свои води. — Ние си седим тук и гледаме накъде са били насочени лъчите, но това не означава непременно, че там наистина е имало нещо. Нямаме данни за предавания от тях.
— Възможно е някога там също да е имало нещо, което вече не съществува — подхвърли Леви. — Но да се върнем на разположението на шестте обекта. Хайде да не сме егоцентрични и да обърнем поглед навън. Забележете, че три от точките са в северното полукълбо, а другите три — в южното. Забележете, че всяка от тройките е разположена така, че разделя света на три приблизително равни части.
Лам, който току-що беше влязъл, каза:
— Ако човек иска да постави монитори, за да обхване целия свят, той би ги разположил точно така. Може би в миналото руснаците са разработили някаква наблюдателна система и експлозията във Вредефорт я е повредила, как мислите?
Леви замислено поклати глава.
— Не. Не говорех за това. Помислете за мястото, на което сме в момента. Защо тази станция е тук, в Австралия?
— За да можем винаги да сме във връзка със сателитите и сондите си, когато са от тази страна на земното кълбо. Нали тя е срещуположна на Съединените щати — отвърна Фран.
— Точно така — потвърди Леви и зачака.
Фран се сети първа.
— Чакай малко! Да не да искаш да кажеш, че тези шест обекта са едно и също нещо? Наблюдателни или предавателни обекти към космоса? Но на другите места няма нищо!
— Преди излъчването на съобщението не знаехме, че и в Ейърс Рок има нещо — отбеляза Хокинс.
Леви посочи схемата на Хокинс и каза:
— Всички ние като че ли забравяме факта, че съобщението е съдържало данните от „Вояджър 2“ плюс нашите имена. Но сондата е почти извън Слънчевата система. Как е възможно някой да е получил тази информация?
Читать дальше