Роберт Догерти - Скалата

Един мъж с набита фигура, шапка в стил Индиана Джоунс и голяма брада я прекъсна:

— Забележете как доктор Пенкак описва доклада на Гилбърт, изнесен пред Геологическото дружество. За следващото ни занятие ще трябва да го прочетете. Той е истински пример за научно изследване.

Доктор Сюзан Пенкак продължи, без ни най-малко да се смущава.

— Вашият професор е прав за изложението на Гилбърт. Да се надяваме, че ще го прочетете по-внимателно, отколкото са го приели през 1895 година. Според участниците в симпозиума Гилбърт категорично твърдял, че кратерът е образуван от изригване на пара. В продължение на повече от четвърт век никой не се опитал да обори тази теория за произхода на Планината на миещите мечки и всички сляпо я приемали.

Тя се обърна и посочи големите камъни, пръснати по ръба на кратера.

— Едва много години по-късно било подложено на проучване разположението на скалните фрагменти по самия ръб. Големи камъни, някои тежки до пет хиляди тона, се откриват чак на километър и половина от мястото, но което стоя сега. Никое изригване на пара не притежава такава сила. И по ръба на кратера, и вътре в него се откриват огромни количества прахообразна скала, известна като силициев двуоксид. За получаването му от твърда скала са необходими невероятно налягане и топлина. Освен това стопеният кварцов пясъчник в кратера показва, че в даден момент тук е развита температура поне от две хиляди и сто градуса.

Доктор Пенкак замълча и погледна студентите. Някои усърдно си водеха бележки, други изглеждаха доста отегчени. Тя съсредоточи единственото си око върху млад мъж, чието внимание блуждаеше към далечната равнина.

— Вие там. Да, вие. Като имате предвид всички факти, които току-що изложих, и онова, което е пред очите ви, какво мислите за теорията за изригването на пара?

Студентът премигна. Отчаяно му се искаше да е прочел необходимата литература за това пътуване.

— Ами, предполагам, че теорията може и да е задоволителна, но не смятам, че изригване на пара е в състояние да стопи кварцов пясъчник. Трябва да е имало някакъв топлинен ефект или експлозия, за да доведе до толкова високи температури — много по-високи, отколкото може да развие парата.

— А! — възкликна тя. — Топлинна експлозия. Много добре. Някой да ми каже какво би могло да предизвика такава експлозия и да остави толкова голяма дупка като тази пред нас.

Неколцина студенти колебливо вдигнаха ръце. Пенкак посочи едно момиче.

— Метеоритът може да притежава достатъчно количество кинетична енергия, която при удар би могла да се превърне в топлинна. — Студентката обърна страницата в бележника си. — Таблицата на Гифърд, в която енергията е представена в калории на грам тегло, показва, че метеорит, движещ се с шестнайсет километра в секунда, притежава почти трийсет хиляди калории енергия на грам.

Лицето на Пенкак се изкриви в нещо, което можеше да е или усмивка, или гримаса.

— Вярно, Съвсем вярно. Нека сега някой ми каже с каква скорост се е движил метеоритът, за който се предполага, че е образувал този кратер.

— Хм… с деветнайсет километра в секунда?

— Това отговор ли е, или въпрос? — Пенкак не изчака. — Да. С деветнайсет километра в секунда или с хиляда сто и четирийсет километра в час. А един любител на числата е пресметнал, че при удара метеоритът трябва да е бил около четирийсет и един метра в диаметър и да е тежал към триста хиляди тона. Експлозията би трябвало да се е равнявала на петстотин хиляди тона тринитротолуол. Внушително.

Тя замълча и впи поглед в групата. Студентите припряно записваха числата в тетрадките си, сякаш думата й беше закон.

— И така, ако наистина е паднал метеорит, какво друго би трябвало да открием тук освен голяма дупка, стопена и пулверизирана скала и големи камъни, разхвърляни на километри наоколо?

Последва продължително мълчание, след което някой вдигна ръка.

— Да?

— Би трябвало да има парчета от метеорита.

— Точно така. — Тя кимна. — А открити ли са такива?

— Не и в съществено количество.

— Тогава какво е станало с материала, от който е бил изграден метеоритът? Какво е станало с онези триста хиляди тона никел и желязо? Къде са те?

Въпросите й бяха посрещнати с мълчание. Професорът нервно се размърда. Студентите му бяха тук, за да получат информация, а не да им поставят интелектуални предизвикателства. Тези млади умове се стремяха към диплома, а не към знания.

Тя промени ъгъла на атаката в опит да разбуди в сивата маса пред себе си някаква творческа мисъл.