Роберт Догерти - Скалата

Руснакът беше стигнал дотук за осем дни. При обикновени условия никога не би си позволил това пътуване, но сега бе различно. Беше лично.

Сякаш не усещаше студения вятър, който вееше откъм Урал. Бе корав мъж, със загрубяло от годините на открито лице. Устата му се криеше сред безброй бръчки, които от много време не познаваха смях.

Сивите му очи пронизваха бетона. Дори не бяха поставили знак. Причина, разбира се, имаше — защо да поставят знак, щом така или иначе никой нямаше да дойде да го види? Руснакът знаеше, че е първият човек от години, дошъл тук. И че безвъзвратно се обрича на бавна смърт от радиацията. Това не го безпокоеше — всъщност така придобиваше усещане за връзка с мъжете под бетона и най-вече с един от тях.

— Правя го заради теб, Григорий. — Вятърът грабна думите му и ги отвя към кривите борове.

Той отдаде чест на гроба и се върна в камиона. Пътуването щеше да е тежко — около три дни по обиколни пътища — и вече трябваше да тръгва. Хвърли поглед към гайгеровия брояч на дясната седалка. Уредът показваше, че през тези три дни би трябвало да остане жив и в сравнително добра форма. След това така или иначе нищо нямаше да има значение.

В каросерията имаше здраво завързан сандък, двойник на онзи, който беше избухнал в Южна Африка. Руснакът включи на скорост и камионът тежко потегли по изоставения път на югоизток, надалеч от Чернобил.

Пенкак

Метеоритния кратер, Аризона

20 декември 1995 г., 16:00 ч. местно време

21 декември 1995 г., 01:00 ч. по Гринуич

Слънцето потапяше пустинята на запад в тъмночервеникава мъгла. Старата жена стоеше на ръба на кратера. Студентите се бяха събрали под нея и дъхът им излизаше на облачета в студения въздух. За тях тя беше просто силует, но това бе достатъчно, за да личат недъзите й. Дясното й рамо беше изкривено надолу сякаш постоянно се опитваше да се промъкне през тесен отвор. Вместо с длан, ръката й свършваше със съсухрено пънче. Когато обърна глава, гаснещата светлина огря безбройните белези и бръчки от дясната страна на лицето й — сякаш преди много време бе получила ужасно изгаряне и не е лекувана както трябва. На мястото на дясното й око се виждаше същата обезобразена кожа.

Студентите гледаха нагоре към нея. Жената стоеше на ръба на кратера и изпълваше хоризонта. Говореше с дрезгав глас, сякаш гърлото й също е било поразено от сполетялото я нещастие.

— Този кратер има много имена, най-разпространеното от които е Планината на миещите мечки. Въпреки че е бил известен на местните индианци от векове, той за първи път привлича вниманието на белия човек през 80-те години на деветнайсети век, когато се е смятало, че тук може да има сребро. Макар и неоснователен, слухът заинтригувал филаделфийския геолог А. Е. Фут. През 1891 година той извършил първото научно проучване на кратера.

Тя посочи със сакатата си ръка.

— Отсрещната страна е на хиляда и двеста метра оттук. Височината му е около сто седемдесет и пет метра, но както сами можете да видите, ръбът, на който стоя, прибавя още четирийсет и пет метра. — Ръката й рязко посочи надолу и осемнайсет чифта очи я последваха. — В кратера няма вода, но в седиментите на дъното са открити мидени черупки, което показва, че някога вътре е имало езеро. Първите проучвания заключили, че е образуван или от вулкан, или от изригване на подземна пара. Откриването на някои железни частици много близо до повърхността обаче скоро опровергали тази теория. През ноември 1891 година двама представители на американската брегова и геологическа служба подложили района на задълбочено проучване и стигнали до извода, че тъй като кратерът е кръгъл, тук трябва да е паднал метеорит приблизително под прав ъгъл. Извършили внимателно магнитно изследване на дъното на кратера и открили оскъдни останки от метал. С помощта на метод, който бих характеризирала като късоглед, единият заявил, че количеството материал от ръба на кратера изцяло ще го запълни. — Кратко изсумтяване показа какво мисли до въпроса старата жена. — По-късно други, по-научни изследвания категорично доказали, че той не е достатъчен, за да запълни кратера.

— През 1895 година на симпозиума на Вашингтонското геологическо дружество геологът Гроув Карл Гилбърт изнесъл доклад за Планината на миещите мечки — продължи тя. — Изложил различните хипотези и подкрепящите ги доказателства — теорията за вулканичния произход, за изригването на пара и за падането на метеорит. Накрая заключил, че не е възможно да се даде категорично мнение, основано на доказателства, но че най-вероятно кратерът е образуван от изригване на пара.