Роберт Догерти - Скалата

Майорът въздъхна. Беше изнервен. Тук беше откъснат от частта си. Бе го объркало дори само простото обяснение на Леви за онова, което се занимава. Никога не беше разглеждал знака „Стоп“ като триизмерна информация. Винаги прилагаше в акциите си изобретателност и опит, но други му даваха правилата и определяха целта. Сега някак си автоматично бе приел ролята на неофициален лидер на групата. Не беше сигурен дали я бе приел сам, или другите му я бяха дали. Но те изглеждаха заети с нещо значимо — Батсън преглеждаше данните за Скалата, Фран бе забила нос в компютърния екран, а Леви изследваше съобщението. А той — той се чувстваше безполезен.

Мери би се присмяла на безпокойството му. Тя беше единственият човек, на когото позволяваше да прониква през твърдата черупка, с която детството му при осиновителите му и работата му в специалните сили бяха обвили чувствата му, а най-хубавото бе, че Хокинс би се засмял заедно с нея. През първите две години от брака им тя беше започнала да го променя. Но всичко свърши преди четири години и в крайна сметка черупката му стана още по-твърда. Майорът яростно отклони мислите си от Мери и се съсредоточи върху младата жена, която седеше до него.

— Значи нямаш представа защо името ти е в списъка?

— Нямам представа, че изобщо е имало списък — отвърна Леви.

— Фран и Дон участват в проекта „Хермес“ — каза Хокинс. Аз работя за правителството. Но ти казваш, че не си имала връзки с него. Струва ми се нелогично.

— Но съобщението не е пратено от правителството — отбеляза тя.

— Не можем да сме сигурни — възрази майорът. — Разполагаме само с тяхната информация, че не са го направили.

Няколко секунди Леви го гледа, после на бледите й устни изгря лека усмивка.

— Много добре, майоре. Това ми харесва. Аз просто разглеждах конкретен аспект на проблема и се опитвах да го подхвана от различен ъгъл, но ти хвърляш нова светлина върху цялата ситуация.

Хокинс се наведе към нея.

— Хайде да се върнем на първоначалния въпрос — с какво смяташ, че си имаме работа в Скалата?

— Струва ми се, че си имаме работа с пробен камък — отвърна Леви.

— Пробен камък ли?

— Гледал ли си филма „2001“?

Хокинс кимна.

— Камъкът, който откриха на Луната — това беше пробен камък. Това е термин, използван в научните кръгове, за артефакт, поставен от по-развита раса на планета, на която съществува вероятност за развитие на разумен живот. За да се уверят, че ще се активира в подходящото време, те го поставят на такова място, че за да бъде открит, е необходимо определено равнище на цивилизация.

— Значи смяташ, че сме открили пробен камък? — Хокинс видя, че разговорът е привлякъл интереса на Фран — и тя приближи стола си към тях.

— Възможно е — отвърна Леви. — Винаги обаче се е смятало, че пробният камък трябва да бъде открит физически. В този случай той може вече да е бил така да се каже „открит“.

— Какво имаш предвид? — попита Фран.

— Че или ядрената експлозия под купола Вредефорт, или отдалечаването на „Вояджър“ на определено разстояние от Слънцето може да са активирали пробния камък в Скалата и да са я накарали да прати съобщението — ако теорията ми, че е пробен камък, изобщо е вярна, разбира се.

— Ако наистина е така — попита Хокинс, — какво би трябвало да направим?

— Ние — наблегна на думата Леви — може да не сме в състояние да направим нищо. За разлика от историята в „2001“, пробният камък най-вероятно е предупреждение за по-развитата раса, която го е поставила, а не толкова сигнал за по-слабо развитата, която го е задействала.

— Значи може да сме задействали скрит детонатор — предположи Хокинс.

— Да — потвърди Леви. — И нямаме представа кой е регистрирал това и каква ще е неговата реакция.

Околностите на Чернобил, Украйна

21 декември 1995 г., 06:00 ч. местно време

21 декември 1995 г., 01:00 ч. по Гринуич

Всички животни бяха изчезнали. Дърветата все още се бореха, но беше очевидно, че дори те губят войната за живот. Огромни петна мъртва растителност осейваха района чак до хоризонта. Край асфалтовия път, където бе паркиран десеттонният ЗИЛ-135, под навяващия сняг лежеше голям неправилен блок припряно излят бетон. Нищо не показваше, че той обозначава мястото, където почиват осемнайсет души.

В далечината под десетки метри бетон изстиваха кулите, за покриването на които тези хора бяха дали живота си — бяха изливали бетон от хеликоптерите си, докато радиацията не проникна през тънките корпуси и бавно не ги уби.