Роберт Догерти - Скалата

Хокинс се замисли над думите й.

— Значи експлозията е предизвикала съобщението.

— Възможно е — отвърна Леви. — Защо не подредим събитията във времето, за да ги виждаме по-ясно? Това винаги е първата стъпка, когато човек се опитва да разреши някои проблем.

— Звучи добре — съгласи се майорът.

— Всъщност не съм сигурна къде е мястото на моята специалност във всичко това — отбеляза Дебра. — Струва ми се, че просто ще прегледам информацията в компютъра и ще видя дали ще открия нещо интересно.

— Аз също трябва да проверя някои неща — рече Хокинс и излезе от стаята.

21 декември 1995 г., 09:30 ч. местно време

20 декември 1995 г., 24:30 ч. по Гринуич

Лам седеше в секретния комуникационен център и нетърпеливо чакаше да го свържат със съответния сателит и чрез него с Вашингтон.

— Можете да разговаряте, сър. — Свързочникът бързо излезе от стаята и заключи дебелата бронирана врата зад себе си. Сега центърът беше непроницаем за подслушване отвън. Микрофонът бе активиран и телевизионният екран пред Лам показваше голямо бюро и стол. Когато президентът влезе в обсега на камерата и се настани зад бюрото, Лам потисна желанието си да се изправи.

Трите години, откакто заемаше поста, бяха издълбали нови бръчки по лицето на президента.

— Какво можеш да ми кажеш, Стив?

Лам погледна към камерата, надвиснала точно над екрана на около метър пред него.

— Групата работи по данните, които събрахме. Засега няма нищо особено изненадващо. Никой от тях няма отговор на въпроса защо са били избрани. Или нека се изразя така — никой от тях външно не показва, че има каквато и да била представа. Волкърс и Батсън са сключили договор с „Херпес“, така че с тях всичко би трябвало да е наред. Безпокои ме Леви. Дадохме й временен достъп до секретна информация, но не знаем за нея почти нищо. Наредих на хората си в Щатите да я проверят. Странното е, че името й е включено в списъка на хората, които след няколко месеца трябваше да се разгледат за включване в проекта „Хермес“.

Той погледна бележките си.

— Ще доведем още един човек. Специалист по метеоритни кратери от Аризона.

Президентът се намръщи, сякаш ставаше въпрос за досадна подробност.

— Метеоритни кратери ли?

— Изглежда, четири от петте точки, до които е пратено съобщението, се смятат за образувани от метеорити. Може да няма никаква връзка, но си струва да проверим.

— Значи засега още нямаше нищо. Ами руснаците?

На Лам му се прииска да въздъхне, но се сдържа. Терминът „руснаци“ сега обхващаше десетина независими републики, всяка със свои собствени намерения, със свой собствени тежки икономически проблеми, със свои собствени ядрени оръжия и най-лошото от всичко — със свое собствено дълбоко чувство за историческа параноя. Лам отлично познаваше руснаците и като всеки друг специалист по тази страна разбираше, че са почти непредвидими, тъй като мисловната им нагласа бе коренно различна от тази на западняците. През годините след освобождаването си се беше опитвал да сподавя чувствата си винаги, когато му се налагаше да се занимава с каквото и да било, свързано със страната, на която беше бил затворник, но невинаги успяваше.

— Трябва да са засекли предаването в Сибир. Сигурен съм, че имат по-добра представа от нас накъде е било насочено. В момента проверявам. Те определено знаят за експлозията под купола Вредефорт — сензорите им трябва да са го регистрирали също като нашите. Предполагам, че им е известно, че източник на излъчването е Ейърс Рок, тъй като тогава сателитът им е бил точно над този район. Не можем да скрием оборудването, което пренасяме на върха на Скалата. То е напълно изложено на сателитно заснемане. Седми флот е регистрирал придвижване на части от руския тихоокеански флот. Насочват авионосна спецчаст на юг към нас.

— Сигурен ли си, че е свързано със съобщението?

Лам погледна сателитните снимки на придвижването на флота, пратени му по факса преди по-малко от час.

— Да, сър. Включили са в частта разузнавателния кораб „Юрий Гагарин“. Той е плаваща версия на нашата станция. Има две големи самонасочващи се въздушни антени и две по-малки, монтирани върху палубата. Изглежда, искат да заемат по-добра позиция за засичане на нови излъчвания. Освен това в частта е „Крим“, един от разузнавателните им кораби клас „Приморие“.

— Господи — измърмори президентът. — И знаеш ли, имат право. Когато ставаше въпрос за техните бомби, им казвах, че трябва да са по-открити. А сега ние крием нещо от тях. Смяташ ли, че може да имат нещо общо със случилото се?