Роберт Догерти - Скалата

— Кой? — рече Лам.

— Доктор Сюзан Пенкак. Тя живее до кратера в Аризона и е най-известният авторитет по него в света. Ако някой е в състояние да направи връзка между тези различни точки, това е тя. Доктор Пенкак изучава странни геологични образувания и преподава. — Батсън кисело се усмихна. — Но освен това е и малко особена. Гледа на нещата по някакъв странен начин.

— Ще я доведа — каза Лам. — Нужна ни е абсолютно всяка информация, която можем да получим.

— А сега — той посочи трите пълни с документи кашона, поставени върху масата, — имате достъп до всичко, което е свързано с тези събития. Разполагате също с компютри, свързани с главната ни база данни. Ако се нуждаете от още нещо, моля, незабавно ми съобщете. Ще се отправим към Скалата след около двайсет и четири часа, щом подготвим всичко там.

Щом Лам излезе, Фран огледа другите членове на „групата“. Хокинс криеше всяка реакция, която можеше да издава лицето му. След досещането си за обектите на предаването, Батсън изглеждаше объркан. Леви очевидно бе заинтригувана — за нея всичко навярно представляваше любопитен интелектуален проблем.

— Той ни лъже — заяви Фран.

— Какво? — премигна Батсън.

— Те ще започнат да пробиват Скалата в момента, в който прехвърлят оборудването си там — отвърна тя. — Уплашени са, а когато са уплашени, обикновено реагират прибързано и пазят всичко в тайна.

Фран очакваше Хокинс да се ядоса от забележките й, но вместо това той кимна.

— Вярно е. Сигурен съм, че ще започнат или вече са започнали да пробиват. — Майорът погледна Батсън. — Вие сте минен инженер. Колко време ще им трябва?

Батсън поклати глава.

— Трябва да зная от какво е изградена скалата. Откъде ще започнат. Какви са машините им. Какъв е диаметърът на дупката. Не е възможно просто да…

— Просто предположете, господин Батсън — прекъсна го Хокинс. — Най-общо. Един ден? Два? Седмица? Месец?

Батсън потърка брадичката си.

— Той каза, че излъчването било от центъра на Ейърс Рок. Ще започнат да пробиват от върха. Да речем сто и петдесет — сто и осемдесет метров тунел в твърда скала.

— Инженерът вдигна за миг поглед към тавана. — Пет дни. Плюс-минус два дни. Разбиране, ако само пробиват, а не използват взрив. Но не мисля, че биха взривили един национален символ.

— Всичко това е чудесно — отбеляза Фран. — Значи имаме една седмица да се потим над всички тези данни без ни най-малка представа откъде да започнем и накъде да вървим.

Хокинс се изправи.

— Изслушайте ме за малко. Всички вие сте учени. Аз съм просто един тъп военен, но винаги когато ми предстои акция, първото нещо, което правя, е да подредя предоставената ми информация. Правя го още преди да започна да разработвам плана си. — Той посочи кашоните.

— Предлагам да си разпределим тези документи. Господин Батсън…

— Дон — прекъсна го инженерът. — Викай ми Дон. Нервирам се като ме наричат „господин“.

— Добре, Дон — кимна майорът. — Можеш да ми казваш Хокинс — свикнал съм така от армията и навярно няма да реагирам, ако ми викаш на малко име. — Той хвърли поглед към другите членове на групата и те се представиха.

— Фран.

— Дебра.

— Добре. Дон, тъй като това е твоята област, ти ставаш специалист по Скалата. Ще прегледаш всичко, което може да се научи за Ейърс Рок, и ще ни запознаеш накратко с него.

Дон изглеждаше облекчен, че има нещо, с което може да се справи.

— Ясно. — Той стана и започна да рови сред книгите и папките.

Хокинс премести поглед по-нататък.

— Фран, не ми е приятно да изваждам на показ невежеството си, но какво е това статистическо прогнозиране?

Фран беше свикнала с този въпрос, но все пак се впечатли, че Хокинс признава собственото си невежество.

— Събирам информация, съпоставям я и после съставям компютърна програма, която дава възможностите за бъдещите тенденции.

— Значи предвиждащ бъдещето, така ли? — попита Хокинс.

Тя се усмихна.

— Не е толкова просто. Да речем, че предвиждам вероятни бъдещи развития и давам в проценти вероятността да се случат.

— Ами настоящето? — попита Хокинс.

— Какво искаш да кажеш?

— Можеш ли да се опиташ да направиш някаква връзка между Скалата, „Вояджър“, експлозията във Вредефорт и съобщенията?

— Правиш необосновано допускане — обади се Дебра Леви.

Хокинс не изглеждаше смутен нито от прекъсването, нито от забележката.

— В какъв смисъл?

— Тук има прекалено много неизвестни величини дори само за да започнем да смятаме, че всички тези събития са свързани — обясни Леви. — Знаем, че съобщението и „Вояджър“ са свързани, защото е използвана информация от запис на борда на сондата. Но не знаем дали има връзка между съобщението и експлозията в купола Вредефорт. Ако има, първа е станала експлозията и ни е известно — поне така ни каза господин Лам, — че е предизвикана от южноафрикански радикали. А бих казала, че едва ли е вероятно същите тези радикали да са пратили съобщението.