Роберт Догерти - Скалата

За момента Лам остави въпроса без отговор.

— И вие, доктор Волкърс, и вие, господин Батсън, сте членове на групата, наречена проект „Хермес“, и ви е съобщено, че присъствате тук заради проекта. Това обаче не е съвсем вярно. Проектът „Хермес“ обхваща над осемдесет членове, но както можете да видите, тук сте само вие двамата. Извинявам се за тази малка измама, но решихме, че това е най-лесният начин да ви доведем тук. Ситуацията попада в обсега на договорите, които сте подписали с „Хермес“. След малко ще ви обясня защо трябваше да ви доведем тук, но нека да започна от самото начало.

— Тази система се нарича „Космически комуникационен комплекс 14“ — поясни Лам. — Преди два дни станцията — както и други подобни станции по целия свят — засече високочестотно излъчване, което прекъсна всички нормални комуникации за повече от три часа. Всички регистрирали го станции го записаха и го пратиха в Космическия център „Годард“ в Мериленд, където започнаха опити за установяване на няколко неща: първо, откъде идва съобщението, второ, докъде е пратено, и трето, какво представлява то. Отговорите на някои от тези въпроси бяха получени едва преди осемнайсет часа и след малко ще ви ги съобщя, но имайте търпение да чуете събитията в техния порядък.

— Отначало се предполагаше — продължи Лам, — че излъчва или цивилна, или военна радиостанция някъде на югозапад оттук. За локализирането й беше пратен хеликоптер.

Лам взе някакво дистанционно управление и натисна едно от копчетата. На екрана се появи огромна червена скала, самотно стърчаща насред нещо, което приличаше на пустиня.

— Това е Ейърс Рок. Намира се на триста и двайсет километра югозападно от станцията. Въпросните радиовълни идваха от скалата.

— Какво искате да кажете с това „от скалата“? — наведе се напред Батсън. — Че е предавал някой вътре в нея ли?

Лам го погледна безизразно.

— Не знаем. Ейърс Рок е най-голямата хомогенна скала в света — по лицевата й част има пещери, но винаги се е смятало, че самата скала е плътна. Висока е 344 метра, широка е два и половина на три километра и двеста метра. С помощта на апаратура за звуков и магнитен резонанс стеснихме източника на излъчването до центъра й, приблизително на сто и осемдесет метра под върха.

Батсън прокара треперещата си ръка през косата си.

— И няма следи от вход или тунел?

— Никакви. Доколкото успяхме да установим по данните от сонара, в центъра на скалата има кухина със засега неустановими размери, до която не водят никакви тунели. Според нас източникът на излъчване е тъкмо там.

— А какво е било съобщението? — за първи път се обади Хокинс.

Лам посочи офицера от военновъздушните сили.

— Когато се получиха радиовълните, дежурен беше майор Спърлок. Ще го оставя да ви обясни какво се е случило и какво е открил.

Спърлок бързо отпи от чашата с вода и се изправи.

— Засякохме излъчването тук само заради близостта си до предавателя. Други станции и сателити са го регистрирали, защото вълните са били насочени към метеор, от който са се пречупвали към Земята в пет посоки. Самото излъчване беше дигитално — абсолютно същият код, който използват някои от космическите ни сонди. Конкретно, същият като онзи, който използва „Вояджър“. Въпреки това отначало не успях да разбера нищо и реших, че е някаква глупост. Но после го пуснах в компютъра и видях, че в него има някаква повтаряща се част. Изолирах основното съобщение от повторенията и открих, че причината, поради която не съм успял да го дешифрирам веднага, е, че началото на съобщението е музикално.

Той се пресегна и натисна копчето на един касетофон. В стаята се разнесе класическа музика. Офицерът я изключи.

— Музиката продължава час и половина — в най-разнообразни стилове от класическа до рокендрол. Завършва с приветствия на различни езици. Тази част също ме объркваше, докато не накарах компютъра да я анализира. Оказа се, че е на двайсет и четири езика.

Спърлок отново отпи от чашата си.

— Тогава ми хрумна, че съобщението много прилича на нещо, което ми е известно. Проверих инфобазата на космическата сонда „Вояджър“ и открих, че този час и половина музика и приветствията са абсолютно същите като онези от самата сонда.

— Чакайте малко — вдигна ръка Хокинс. — Искате да кажете, че нещо в Ейърс Рок предава същото съобщение като поставеното на борда на „Вояджър“, така ли?

— Да — отговори Лам. — В случай че по време на пътуването си сред звездите „Вояджър“ се натъкне на друг космически странник, създателите му са поставили на борда плоча, на която са изобразени човешки същества и местоположението на Слънцето. Освен това има дълъг запис с приветствия на различни езици, избрани, срещащи се на Земята звуци и час и половина музика. Както и математически и научни кодове.