Роберт Догерти - Скалата

— Елипса — каза геологът. — Но това не означава, че…

— Търпение, млади човече. Как се е образувал комплексът?

— Ами, не е съвсем ясно. Някои предполагат, че в района е текъл голям поток лава със силни магнитни ефекти. — Батсън неспокойно се размърда. Беше свикнал да не е на ученическата скамейка, а на катедрата, но сега тя бе заета.

— Ами Куполът? — Батсън не отговори и тя огледа останалите. — Наричат го едно от най-уникалните геологични образувания на света. На около деветдесет и пет километра югозападно от Йоханесбург се издига пръстен от хълмове, който заобикаля почти съвсем плоската равнина. Проучванията са показали, че на дълбочина почти от единайсет километра подпочвената скала е обърната наопаки и по този начин образува Купола. Представете си какви сили са били нужни за това! И за пореден път никой не е в състояние убедително да обясни естествената поява на този феномен.

— Но как е възможно всички тези образувания да се дължат на ядрени експлозии? — попита Фран. — На каква възраст са те?

— Различно. Като цяло — между пет и трийсет хиляди години, някои навярно са много по-стари. На пръв поглед изглежда много, но от астрономическа гледна точка, в сравнение с възрастта на Земята, това е само миг.

Фран поклати глава.

— Тогава пак ще повторя въпроса си: как е възможно тези кратери и образувания да се дължат на ядрена експлозия, след като тя не се среща спонтанно в природата?

— Да, не се среща — съгласи се Пенкак. — Моята теория е, че експлозиите са били предизвикани от извънземна форма на живот.

— Какво! — не успя да се сдържи Батсън. — Да не искате да кажете, че преди хиляди години извънземни са взривили на Земята ядрена бомба?

— Просто казано — да.

Фран огледа колегите си. Дебра втренчено зяпаше възрастната жена, сякаш попиваше думите й. Дон яростно клатеше глава. Хокинс местеше поглед от Пенкак към Лам, чието лице изразяваше очевидното му недоверие. Самата Фран не беше сигурна какво мисли.

Пенкак продължи обяснението си.

— Отначало не бях сигурна дали експлозиите са били преднамерени — с което имам предвид бомби, или случайни — например злополуки на борда на космически кораби, задвижвани с ядрено гориво. На базата на събитията, на които сте били свидетели тук обаче, вече смятам, че повечето от експлозиите са били преднамерени.

— Но… — Хокинс поклати глава. — Аз съм просто един тъп военен. Не разбирам нищо.

Пенкак му прати разкривената си усмивка.

— Сигурна съм, че сте всичко друго, но не и тъп военен, майоре, иначе нямаше да сте тук. И аз не го разбирам. Напомням ви, не твърдя, че съм убедена, че тези кратери са образувани от извънземни форми на живот, нито дори че са резултат от ядрени експлозии. Просто това е заключението, което най-точно отговаря на фактите. Вижте нещата от гледна точка на логиката на новата информация, с която разполагате: в Скалата има нещо неизвестно — било то органично или чисто механично, — което ви праща съобщение, включващо данните от борда на „Вояджър 2“. Когато е изчезнала, сондата е била почти извън Слънчевата система. Никой на Земята не е бил в състояние да я унищожи.

Тя пак почука по проектора.

— Нещото в Скалата се е опитало да се свърже с тези обекти — навярно преди хиляди години на всяко от местата е имало колонии. Или по-вероятно просто проучвателни станции. Навярно става дума за обикновен автоматичен предавател, оставен от раса, която може би вече не съществува.

Фран погледна Леви. Мислеше за теорията за пробния камък.

Пенкак махна със здравата си ръка.

— Това е подходящо скривалище, не мислите ли — по средата на най-голямата скала в света насред една от най-суровите пустини на Земята. Аборигените със сигурност имат безброй легенди за Ейърс Рок, нали? Отдавна се предполага, че много от древните митове може би се основават на данни за извънземни посетители.

Тя сви рамене — едното й рамо се повдигна, но другото остана неподвижно.

— Не зная отговора. Мога само да изложа някои вероятни решения. Предполагам, че кратерите Хенбъри, които са толкова наблизо, може да са резултат от неулучилите целта оръжия, насочени срещу Ейърс Рок. Възможно е много отдавна да е имало междузвездна война и това да са военни бази.

Фран видя Хокинс да обръща очи към Лам и после пак да поглежда Пенкак. Знаеше какво си мисли — ако Лам смяташе, че това е вярно, това обясняваше манията за секретност. Дали им бе дал цялото съобщение? Какво всъщност очакваше да открие в Скалата той?