Роберт Догерти - Скалата

Ричман се опита да фокусира очилата си и да види какво има под платнището. Покрай голяма яма бяха опънати няколко палатки, над тях се виеше дим. Температурата беше двайсетина градуса под нулата, което обясняваше отсъствието на хора, мотаещи се без работа. Трима въоръжени с автомати АК-74 часови пазеха стоманената решетка над прясно изкопаната дупка.

— Ще трябва да влезем — прошепна Ричман, Лий и Браун не възразиха, което правеше чест на дисциплината им, както и на доверието им в него като командир. Ричман бръкна в пазвата на бялата си парка и включи закачената на гърба му портативна сателитна радиостанция.

Ейърс рок

— Как ще се измъкнат оттам? — попита Хокинс.

— С хеликоптер МН-53 „Пейв Лоу“ — отвърна Лам.

— Глупости — кипна майорът. — Прекалено навътре са за „Пейв Лоу“. — Той посочи картата на света с обозначените точки, към които беше насочено съобщението. — От Пакистан до тунгуската тайга са повече от три хиляди километра.

— Ще презаредят във въздуха — търпеливо поясни Лам.

Отговорът не задоволи Хокинс, но не можеше да направи нищо — неприятно усещане, с което бе свикнал.

На прага се появи морски пехотинец.

— Имаме връзка с Феникс, сър.

— Прехвърлете я тук — нареди Лам и включи сателитната радиостанция на масата.

От високоговорителя се разнесе кратко съскане, после ясно се чу глас, който прошепна:

— Повтарям. Ангел, тук Феникс. Край.

Лам включи микрофона.

Феникс, тук Ангел. Край.

— Прието. Намираме се на петдесетина метра от платнищата. Не можем да видим какво има в ямата, затова продължаваме напред. Край. Радиостанцията млъкна.

— След двайсет и четири часа ще разберем какво има в онази кухина в Скалата — каза Хокинс. Защо трябваше да пращате хората?

Лам не откъсваше поглед от радиостанцията.

— Защото тази информация ни е нужна сега. След двайсет и четири часа може да е прекалено късно.

Тунгуската тайга

Докато се промъкваше с готов за стрелба автомат зад една от палатките, Ричман чу гласове. Говореха на руски. Лий се движеше точно зад него и го покриваше. Браун бе останал сред дърветата и ги подсигуряваше с картечница „Стоунър“. На пет метра вдясно и отпред имаше конвейерна лента, която водеше към рова. Това беше най-подходящото място да погледне вътре, без охраната да го забележи.

С помощта на знаци той нареди на Лий да остане до палатката и да го прикрива. После се сниши в мекия сняг и запълзя напред, без да изпуска от очи увития в топли дрехи часови, който стоеше до ръба на ямата вляво от него. Пъхна се под подпорите на конвейера на мястото, на което лентата преминаваше от вертикално в хоризонтално положение, и притаи дъх. Погледна назад. Не можеше да види скрития сред дърветата Браун, а Лий бе само тъмна сянка до палатката.

Бавно подаде глава над ръба на ямата. Долу имаше нещо — но какво?…

Ейърс рок

— Ангел, тук Феникс. Край.

Хокинс разбираше, че Ричман трябва да е в изключително открита позиция, защото едва шепнеше в микрофона. Сърцето на майора туптеше по-бързо, отколкото ако самият той беше там. Капка пот се плъзна по горната му устна и падна на гърдите му.

— Феникс, тук Ангел. Какво виждате? Край.

— Не зная. — Последва пауза, през която Лам погледна Хокинс, сякаш го обвиняваше за смущението на неговия човек. В този момент се разнесе тихият, колеблив глас на Ричман. — Диаметърът на дупката е около четирийсет метра, дълбочината — трийсет. По средата има полусфера с плоска повърхност откъм моята страна. Повърхността прилича на някакъв метал, който не отразява светлината, но страната откъм мен е… хм… просто черна стена. Но не е стена. Не зная от какво е направена. Нещо блестящо. Руснаците са насочили към нея видеокамери и друга апаратура. В тази стена има нещо странно. Край.

— Какво е странното? Край. — Лам силно стискаше микрофона.

Гласът на Ричман звучеше напрегнато.

— Не прилича… ами, не прилича на нищо, което съм виждал. Не изглежда твърда. Край.

— Какво правят руснаците? Край.

— Трудно е да се каже. Има някакви подвижни ръкави, с които като че ли може да се вкарва нещо — навярно видеокамера или други сензори, но не зная дали са ги използвали. Не мисля… почакайте — тук горе има някакво движение. Оставям радиостанцията включена на предаване. Преминавам на FM.

Хокинс се вкопчи в облегалката на стола до масата. Сега Ричман се свързваше с двамата си партньори на FM и в същото време предаваше по сателитната връзка. Майорът чу шумоленето, когато Ричман започна да се движи. От високоговорителя високо се разнасяше дишането му. Когато отново заговори, всички се сепнаха.