Роберт Догерти - Скалата

— Вече няколко пъти чувам да се споменава за това — рече Хокинс. — Какъв е този проект „Хермес“?

Батсън с трепереща ръка потърка наболото по брадичката му стърнище.

Сформираха го преди две години. Някой умник във Вашингтон решил, че президентът трябва да разполага с научен резервоар и да може да се обръща към него, когато му трябват отговори на мъчни въпроси. Тъй като не знаеше от отговори на какви въпроси ще се нуждае той, правителството събра по един-двама от най-добрите учени във всяка област и ги обедини в проекта „Хермес“, Аз бях включен в него преди година и половина. През това време съм присъствал на пет общо ориентиращи срещи в Западна Вирджиния, но това е едва вторият случай, когато ме викат за действителна работа.

— Ами ти? — попита Хокинс Фран.

— Аз съм един от първите членове на „Хермес“. Последния път, когато проверявах, бяхме осемдесет и седем пълноправни членове. В рамките на проекта обаче съм вършила много повече работа от Дон. Всъщност единственото ми занимание от почти година и половина е да правя прогнози за Лам и хората му.

— Научен ясновидец.

Всички изненадано се обърнаха към неочаквания глас. Подпряна на бастуна си, на входа на палатката стоеше доктор Пенкак. Тя се приближи до масата и седна на един от столовете.

— Никога не съм чувала да наричат статистическото прогнозиране по този начин — отбеляза Фран.

— Как се вписва в прогнозите ви сегашната ситуация? — попита Пенкак.

— Изобщо не се вписва — призна Фран.

— В такъв случай продължават ли да са валидни?

— Зависи — отвърна Фран. — Трябва да разглеждате хода на историята като дълбока река. Можете да хвърляте камъни в нея, но тя ще продължава да си тече в същата посока. За да я промените, ви трябва нещо наистина значително. Не се опитвам да си играя с думите, но засега това е просто камък. Много объркващ, но все пак просто камък.

— В каква посока се движим сега? — попита Батсън.

— Не в много добра. — Фран затвори за миг очи. Не й се искаше да навлиза в темата. Знаеше числата наизуст. — Съществува изключително голяма вероятност през следващите няколко години да изпаднем в тежка глобална икономическа депресия. Унищожаването на онази мина в Южна Африка може само да ускори процеса. Има също много голяма вероятност, когато световната икономика достигне критичната си маса, да избухне нова световна война — този път по-скоро между Севера и Юга, между индустриалните държави и слабо развитите. Между производителите и доставчиците на суровини.

— Няма ли вероятност после да се оправим? — попита Хокинс.

Нова експлозия разтърси Скалата.

— Не. Ако не се самоунищожим с ядрени бомби, най-вероятно ще ни унищожи онова, което правим с околната среда.

— Това ли е причината за психичния ти проблем? — тихо попита майорът.

Фран го изгледа, после кимна.

— Толкова много негативна информация не може да не се отприщи. Съпругът ми не ми помагаше и аз избрах най-лесния път, който успях да открия. Започнах да пия. Много. Мислех си, че ще съм в състояние да се справя с всичко, но след година не издържах.

— А информацията не е станала по-позитивна, нали? — отбеляза Пенкак.

— Не, но сега по-добре се оправям с нея отвърна Фран.

— Да, ти можеш да се оправяш по-добре с нея — каза възрастната жена. — Но хората, които са на власт, не могат. Защо цялата тази операция трябва да е секретна? Защо не можем да съобщим какво сме открили?

Фран погледна Хокинс и разбра какво си мисли. Ако знаеше за мъжете, загинали преди малко при Тунгуска, Пенкак наистина би имала за какво да говори.

— Какво мислиш за второто съобщение? — зададе Батсън въпроса, който вече се въртеше в ума на Фран.

— Какво съобщение? — намеси се Пенкак.

Фран бързо й разказа за странното предаване, което се беше появявало и изчезвало.

Мисля, че Дебра има право — завърши тя.

— Чакайте — каза Хокинс. — Затъваме прекалено надълбоко в подробностите. През последната седмица се случиха много неща, повечето от които не разбираме. Нека се върнем малко назад и да видим дали можем да открием във всичко това някаква система.

Фран скри усмивката си, когато майорът се приближи до статива и започна да пише с флумастер. Харесваше й навика му винаги да скицира нещата, за да може да ги вижда по-лесно.

Когато свърши, той бе изброил седем точки:

Ядрените бомби

(куполът Вредефорт/Втората Все още в неизвестност)

Излъчванията от Ейърс Рок

(съобщението/две през 1945 г. след ядрени експлозии)