Джек Макдевитт - Машините на Бога

Единият — любимият й — представляваше слънчев медальон, наречен така заради изгряващия слънчев диск и надписа „Живей за светлината“. Харесваше й, защото това звучеше съвсем човешки. Имаше си и една урна с надпис, датираща от късната мезатична епоха, чиито символи никой не беше успял да разчете; а също така и една монета с образ от Куракуа от едната страна и един храст от другата. След много години тези спомени щяха да са сред най-ценните й притежания. Неща, които щяха да й напомнят за два изгубени свята: този на Куракуа и на собствената й младост.

Тя ги загъна внимателно в дрехите си и ги прибра в чантата.

Чаршафите щяха да останат, хавлиените кърпи също.

Свали поставените в рамки снимки по стените — на брат й Джоел и семейството му във всекидневната им на Коледа, на шестима души от екипа на Куракуа на брега до фрагмента Зета (който беше открит от Джанет и беше дал на Маги първите прозрения за разчитането на касумелските езици). Тя беше изкарала доста време на Куракуа. Беше се утвърдила в професионално отношение. Беше преживяла няколко връзки. Болеше я при мисълта, че всичко тук скоро ще се превърне само във вода и кал.

Издърпа багажа си в коридора и почти се сблъска с Ричард.

За миг той се стресна, после попита:

— Мога ли да ти помогна?

Не беше имала много възможности да говори с него, откакто беше пристигнал. А и репутацията му я притесняваше.

— Да, благодаря.

Той я гледаше втренчено.

— Добре ли си?

— Да. Защо?

— Виждаш ми се бледа. — Той погледна чантите. — Не се притеснявай, ще има и други места.

Понесоха багажа през общото помещение, после към долното ниво и накрая към подводницата. По-късно Джанет щеше да си спомня, че си бяха говорили, но нямаше да си спомня какво е казал той. Всъщност какво да каже — случайните неща, каквито без съмнение са небрежните реплики, за които отскоро познаващите се хора са неизбежно глухи. Но нямаше да забрави, че той беше мил с нея.

Маги Туфу беше може би най-добрият екзофилолог на Академията. Имаше доста високо мнение за себе си, но пък наистина имаше за какво. Беше се сдобила с репутацията си на Нок, където беше разчела както древни, така и по-нови надписи. За разлика от повечето от най-изявените имена в нейната област, Маги беше и доста кадърен учител. В Университета на Пенсилвания за нея се носеха легенди.

Беше постигнала успех във всичко, на което държеше, с изключение на две неща: брака й и неспособността й да направи каквото и да било по отношение на няколкото надписа, оцелели на Пинакъл.

Сега беше изправена пред трети възможен провал. Никой от екипа на Джейкъби не беше схванал по-бързо от нея колко е важно да се разшифрова линейният С. Също като Ричард, и тя вярваше, че това в крайна сметка може да ги отведе до Строителите на монументите и до мистерията около Оз. Маги беше от малцината, които вярваха, че в Оз освен загадка има и отговор. Повечето от колегите й споделяха мнението на Франк Карсън, че лунният артефакт просто е построен от чуждопланетни същества — и толкова.

Тъкмо затова, когато пристигна стъписващата новина, че Академията напуска Куракуа, че археологическите й съкровища ще бъдат пожертвани заради създаването на един обитаем свят, тя загърби всички останали проекти и се отдаде изключително на проблема на линейния С.

Бяха възстановили около петстотин писмени находки на основния език от десетина основни разкопки. По принцип те се състояха само от няколко групи символи. Контекстът често се ограничаваше до знанието (или твърдението), че находката е свързана с правителствена сграда, библиотека или статуя на животно.

Долният храм беше потенциален извор на информация. Маги се беше сдобила с няколко плочки, изписани на различни касумелски езици. Бяха придружени от пиктограми, символизиращи тропически бури, бушуващо море, военни подвизи или луната, така че тя можа да поотгатне нещичко. Беше възстановила една първична азбука, както и няколко производни, и беше започнала да прави речник. Но така или иначе, в момента страшно й трябваха още находки.

Отговорът беше в печатарската преса. Чрез нея щеше да се сдобие поне с две-три хиляди знака под формата на текст. Великолепна находка. Ех, ако можеше да се добере до нея!

Тази сутрин се беше чудила над една плочка, намерена преди две години при разкопки на няколкостотин километра навътре в сушата. Беше я сканирала и индексирала, но не я беше изпратила в Академията с редовната годишна пратка.