Джек Макдевитт - Машините на Бога

За жалост по-голямата част от цикъла на Малинар липсва. Не знаем нито каква е била причината за допитването, нито какъв е бил резултатът от него. Знаем само, че жителите на Куракуа не можели да се примирят с мисълта, че техният велик герой не е посетил внушителното светилище на северното крайбрежие.

Линда Томас, „В Храма на ветровете“

Сийпойнт. Сряда; 14:18 ч.

— Съжалявам, че намерихме това нещо, Хъч. — Джордж Хакет беше капнал, но се усмихваше. — Ако зависеше от мен, щяхме да зарежем цялата тая работа. Готов съм да се върна у дома.

— От колко време си тук?

— От четири години.

— Не е малко.

— Сякаш цял живот съм бил тук. — Бяха сами в общото помещение и пиеха кафе с препечени филийки. Зад илюминаторите морето беше съвсем черно. — Няма да участвам повече в експедиции.

Хъч обичаше да е с него. Харесваше очите му и деликатността му. Нещо в нея се пробуждаше. Когато бяха заедно, тя започваше да говори много. Но си знаеше мярата и поддържаше дистанция в очакване той да направи първата крачка. Когато я направеше (ако въобще я направеше), щеше да й се наложи да спре нещата, докато стигнат Земята. Всичко останало би било непрофесионално. От дългия си опит знаеше, че на борда на един кораб е невъзможно да се пазят тайни.

— Защо, Джордж? — попита тя и гласът й издайнически трепна. — Нали става дума за кариерата ти?

Той поклати глава.

— Аз не съм археолог. Инженер съм. Дойдох тук само защото ми предложиха и си помислих, че ще мога да попътувам. — И се засмя.

— Е — каза Хъч, — колкото до пътуването, май не си се излъгал.

— Да. Права си. — Той я погледна и се изчерви. — Знаеш ли, ти си прекрасна. Струваше си да дойда дотук, за да се запозная с теб.

— Много си мил — каза тя и наведе очи.

— Сериозно ти казвам.

То си беше очевидно.

— Какво ще правиш, когато се прибереш? — попита тя.

Той се вторачи в нея.

— Ще намеря някое местенце с много трева и дървета… и където всички жени приличат на теб. — И я погали по бузата.

Еди Джулиана продължаваше да работи, продължаваше да пълни контейнери и да бърбори:

— Всичко ще изнесем, всичко… Едно по едно, но всичко. Тези, ето тези ще тръгнат първи. За всеки случай. Забрави за нещата долу в залива. Щото Тръскот може да реши да ни пусне още някоя бомба. — Той се вторачи в тавана, сякаш се опитваше да я види в космическата й станция. — Да, сега натовари тези, с червените етикети. Аз ще се справя с останалите. Ще се справя…

Хъч се тревожеше дали е наред.

— Ей там до вратата — продължаваше той и посочи три контейнера. — Това са оръжия. От наблюдателния пост на долното ниво. — Тръгна към първия, като даде знак на Хъч да му докара количка. — Каквото ще да се случва, не бива да ги загубваме. Безценни са. Има още един с червен етикет в съседната стая, докарай го.

Но контейнерът не беше запечатан. Тя погледна вътре.

— Трябва да го запълним с поли-6.

— Ти се погрижи за това. — И той изфуча навън.

Хъч взе пистолета, насочи го към контейнера и дръпна спусъка. Над увитите с пластин артефакти се плъзна плътна бяла струя и стаята се изпълни с леко парлива миризма.

Тя видя как пяната се вдига и спря потока, после вдигна в пистолета и го насочи към въображаемата Мелани Тръскот. Еди се появи отново и я погледна нетърпеливо. Хъч се прицели в него и показалецът й бавно започна да натиска спусъка.

— Бум! — каза тя.

Бум.

Въобще не му беше до игрички. Той затвори контейнера и го търколи върху количката.

А в главата на Хъч беше започнала да се заражда една идея.

— Еди, колко имаме от това чудо?

— Поли-6 ли? Колкото искаш. Защо?

— Как действа?

— Не му знам формулата — отвърна той. — Държи се в два барабана. — Те бяха съвсем наблизо, означени с „А“ и „Б“. — Съдържат различни вещества. Инертни са, докато не се смесят. Пистолетът прави точно това. Когато се смесят, уретанът се разширява и втвърдява. Съществува от векове. Идеален е за предпазване на артефактите при транспортиране.

— Имаш ли резервен смесител? Пистолет?

— Разбира се. — Той се намръщи. — Защо?

Тя изчисляваше колко място ще й трябва на „Алфа“.

— Слушай, може да се наложи да намалим малко обема на следващата пратка.

— Какво? — Той подскочи като ужилен. — Защо?

— Смятам да взема малко поли-6.

Еди беше ужасен.

— Няма никакво място.

— Ще направим.

— Защо, по дяволите?

— Ще правя подарък на Мелани Тръскот.

След час „Алфа“ вече се издигаше, за да влезе в орбита. На борда освен Хъч бяха Джанет, Маги, Карл и аналитикът номер едно за Маги Фил Маркоти. В кораба имаше двайсет и девет пълни с артефакти контейнера и два варела с компонентите на поли-6.