Джек Макдевитт - Машините на Бога

Парчето беше овално, широко колкото ръката й и около двайсет сантиметра на дължина. Изобразяваше героя от Куракуа Малинар като дете, в ръка с чиния, от която храни едно жестоко, подобно на мечка животно с бивници и огромни очи, а отстрани едно дете наблюдава цялата сцена. Тя знаеше този мит: животното беше хоргон, адски звяр, който имаше способността да вижда всичко. Хоргонът беше едно от класическите чудовища на местната митология, същество, символизиращо провала на божественото, с което много напомняше на сатаната. Никой не можеше да се скрие от него. Никой не можеше да го надвие. Но по традиция то щадеше децата, защото това дете се беше приближило безстрашно до него с чиния в ръка, за да отвлече вниманието му от сестра си. Хоргонът беше възнаградил Малинар за смелостта му и след това събитие никога повече не беше нападал деца. Идеограмата на безстрашието, която се състоеше от три стрелки, затворени в кръг, беше изрисувана в горната част на гравюрата. Освен нея имаше и шест реда текст. Маги беше почти сигурна, че е разшифровала няколко термина: глаголите „виждам“ и „предлагам“, както и съществителните „Малинар“ и „хоргон“.

А освен това в текста имаше доказателства за някои от синтактичните й предположения.

Маги не беше изпратила плочката във Вашингтон, защото беше разчела символите, съставящи думата „хоргон“, на базата на друго откритие: тя беше част от надписа на Оз.

При нормални обстоятелства Академията би положила максимални усилия, за да спаси оборудването си, конвейерите, подводницата, самия Сийпойнт. Решението за евакуиране обаче беше взето много внезапно и без Хенри да бъде включен в него. И следователно беше останало много малко време, така че хората от екипа (както и ръководителите им във Вашингтон) трябваше да направят избор между това да успеят да изнесат скъпото оборудване и това да спасят артефакти с неизвестна стойност. Артефактите, разбира се, бяха взели надмощие. Карл беше дежурен, когато изпратиха нареждане до Хенри да зареже личните вещи в Сийпойнт, за да може на борда на совалките да остане допълнително място за складиране. Хенри беше изкарал тук достатъчно дълго време, за да си даде сметка и сам, че това е най-правилното решение. Но Карл забрави да предаде заповедта.

Карл беше в подводния залив. Там беше само Джанет с багажа си. Той мина по пътеката покрай басейна, пусна чантите си до нейните и каза:

— Готов съм. — Всичко наоколо беше запълнено с контейнерите на Еди. Бяха над сто. — Наистина ли трябва да вземем всичко това?

— И още много. — Джанет се усмихна уморено. — Карл, какво ще правиш, когато се върнеш вкъщи?

— Имам място в Института по археология. — Опита се да го каже като нещо естествено, но и двамата знаеха, че мястото е доста престижно.

— Честито — каза тя. — Представа си нямам аз какво ще правя. — Преди около месец беше дошъл списък със свободните работни места. Академията възнамеряваше да задържи на работа няколко души от екипа, а за другите… Някои, като Карл, щяха да се върнат към преподавателската си практика. — Искам да продължа с полевата работа — каза тя. — Но и двата списъка — както за Нок, така и за Пинакъл — са вече прекалено дълги.

— Две години е последното, което чух — отвърна Карл. Алегри беше адски добра археоложка. С невероятен опит. Беше си в стила на Академията обаче да прахоса таланта й, като й предложи да преподава на студенти първокурсници.

— Може би все пак ще направят някакво изключение за работилите тук. Помоли Хенри да каже някоя добра дума за теб където трябва.

— Жалко за всичките усилия — каза тя. — Хенри заслужава много повече.

— Може би има още шансове — каза Карл. — Той иска линейния С. И мисля, че може и да се добере до него.

Като повечето митични герои Малинар може да е имал далечна историческа основи. Но дори да е така, действителността е безнадеждно преплетена с легендата. Този герой се появява в епохи, които се намират на хиляди години една от друга. Без съмнение това се дължи на изключително дългата история на Куракуа, както и на липсата на технологичен прогрес след изразходването на незаменимите природни ресурси на планетата, което е довело до телескопичен ефект върху по-ранни епохи и така всички те много са си заприличали.

Въпреки че времето на Малинар предхожда построяването на Нотическите кули с почти десет хиляди години, се предполага, че той е посетил светото място, за да се допита до Божеството. По онова време Храмът се е издигал върху скала на голяма височина над морето. Разполагаме с плочка, която според специалистите изобразява точно това събитие.