Джек Макдевитт - Машините на Бога

Хъч не каза нищо.

— Ще протестираме — намеси се Арт. — Обаче нищо няма да излезе. Това е най-големият проблем на тоя екип. На никой не му стиска за нищо.

— А ти какво можеш да предложиш? — попита го Джордж.

Арт се вторачи в младия гигант и бързо отвърна:

— Не знам. Не знам. Но ако бях на мястото на Хенри, щях да измисля нещо.

— Недейте да се занимавате с това — каза Карсън. — Това е работа на организаторите.

— Мисля, че трябва да си намерим добър адвокат и да ги съдим тия копелета — продължи Арт. — Поне за небрежност. Най-малкото. Не знам за другите, но аз лично си ударих гърба.

— Няма смисъл — каза Карсън. Двамата с Джордж вършеха най-много работа. Бяха скачили подводницата и совалката, но те продължаваха да се блъскат и клатушкат. Джордж беше в подводницата и подаваше контейнерите на Карсън. В най-добрия случай заниманието си беше на принципа на пробата и грешката и Хъч се изненада, че изпуснаха само един контейнер.

— Защо не? Поне всички ще разберат как действат Кейсуей и Тръскот.

— Нищо няма да излезе — каза Карсън. — Просто ще обвинят някой пилот и после иди ги гони. Никой на върха няма да пострада.

— Направиха ни на балами — намеси се Хъч.

— Така си е — съгласи се Джордж. — Но поне знаем кой ни погоди тоя номер.

— Трябва да има начин да си го върнем — каза Арт. Хич не му подхождаше да играе ролята на отмъстител. Беше нерешителен и предпазлив — напълно различен от енергичните личности, които можеха да се намерят по тия отдалечени кътчета на достъпното пространство. Приличаше на човек, който един ден просто се е качил на някой автобус в центъра на Чикаго и случайно се е озовал в Храма.

Хъч си мислеше за гангстера, когото Тръскот беше обезоръжила и убила в Нюарк. Тя не беше жена, която ще си седи и ще толерира подобно отношение.

С изключение на липсващия купол, комплексът не беше получил никаква друга голяма повреда. Хъч знаеше, че няколко модула са поддали, че някои от по-малките помещения — квартири и кабинети на Анди и Линда — са се напълнили с вода, но там работеха само двама-трима души. Останалите бяха в района на Храма.

Чудеше се дали изпускането на „снежната топка“ е директен резултат от разговора й с Тръскот. Не можеше да се сети за никакво друго разумно обяснение.

Мамка му!

По общия канал се чу гласът на Хенри.

— Джордж? Трябваш ни при разкопките.

Джордж потвърди, че е чул, и каза:

— Ще трябва да свършите товаренето без мен. Викат ме.

Хъч я полазиха тръпки.

— Да не би да имате намерение да влезете в Храма?

— Вероятно.

— Не е ли малко късничко?

Арт погледна часовника си и се ухили:

— Е, имаме цели четирийсет и три часа.

Натовариха подводницата и пак излязоха на повърхността, този път малко по-далеч от брега в търсене на по-спокойни води.

Сега товареха Еди и Арт. И двамата бяха дребнички и им беше трудно, но пък Хъч беше монтирала една тефлонова пластина от палубата на „Винк“ в совалката, за да улесни работата. Само поставяш контейнера върху нея и го плъзгаш накъдето си искаш. Вършеше добра работа и тя беше доволна.

Тъкмо свършиха и бяха тръгнали за още багаж от Сийпойнт, когато Хенри отново заговори по общия канал.

— Както много добре знаете — каза той, — евакуацията трябваше да започне много скоро. Здравият разум ни подсказва, че трябва да си тръгнем веднага. Но повечето от вас знаят, че в Долния храм намерихме нещо, което по всяка вероятност е ротативна печатарска преса. Използва подвижен метален шрифт и буквите са подредени по местата си. Маги успя да различи няколко букви от касумелски С, преди да удари вълната. За нещастие пресата е все още в Долния храм. Няма да е лесно да се доберем отново до него за времето, с което разполагаме. Но пък ако успеем, ще имаме възможност да разберем С-текста. Не е необходимо да ви казвам какво означава това. В момента правим всичко, което ни е по силите, за да стигнем до този артефакт. Искам обаче в същото време да започне транспортирането на хората оттук.

— Един момент, Хенри. — Гласът беше на жена и звучеше много потиснато. Хъч погледна Арт въпросително.

— Санди Гонзалес — каза Арт. — Тя свърши най-много работа в екипа на Оз.

— Какво има, Санди? — попита Хенри.

— Много е опасно. Нека да се откажем и да се махаме.

— Ти няма да се занимаваш с това, Санди.

„Грешен отговор“ — помисли си Хъч. Хенри би трябвало да е малко по-умен.

— Хенри, не се опитвам да отърва само собствената си кожа — изсъска Санди. — Искам да кажа, че няма смисъл да рискуваме повече. Дай нареждане за оттегляне, преди някой да е загинал.