Феликс Палма - Картата на времето

След тези думи изгледа Андрю от глава до пети, продължително и с прекалено внимание, в което имаше нещо плашещо — като че ли му взимаше на око мерки за ковчег.

— Вие обаче искате да я използвате, за да спасите един живот — рече Уелс сякаш на себе си. — Нима би могло да има по-благородно намерение от това? Може би, ако ви позволя да го сторите и успеете в начинанието си, съществуването на машината ще бъде оправдано.

— Именно! Какво може да е по-благородно от спасяването на един живот? — потвърди Чарлс, тъй като братовчед му явно бе изгубил дар слово от неочакваното одобрение на Уелс. — А аз ви уверявам, че Андрю ще успее — и той застана до него и го потупа въодушевено по рамото. — Братовчед ми ще види сметката на Изкормвача и ще спаси Мери Кели.

Уелс се поколеба. Погледна към съпругата си, търсейки нейното съгласие.

— О, Бърти, помогни му — възкликна развълнувано Джейн, — толкова е романтично!

Уелс погледна пак към Андрю, опитвайки се да скрие пристъпа на завист, който бе породила у него забележката на съпругата му. Но в действителност знаеше, че Джейн бе използвала точната дума, за да определи подвига, който младежът искаше да извърши. В подреденото съществуване на писателя нямаше място за такава любов — от ония, които предизвикваха катаклизми или пораждаха войни, изискващи построяването на исполински дървени коне; с една дума, любов, способна да доведе до гибел при най-малката погрешна стъпка. Не, за него това щеше да остане непознато. Никога нямаше да узнае какво означава да изгубиш контрол, да гориш, да се предадеш на инстинкта. Но въпреки неговата неспособност да се отдаде на такива огнени и пагубни страсти, въпреки практичния му и овладян нрав, впускащ се само в безобидни авантюри, които никога не можеха да преминат в нездрави увлечения, да, въпреки всичко Джейн го обичаше и това изведнъж му се видя необяснимо чудо — чудо, за което трябваше да бъде благодарен.

— Дадено — отвърна той, внезапно обзет от ведро настроение. — Хайде да го направим: да очистим чудовището и да спасим момичето!

Заразен от това въодушевление, Чарлс измъкна от джоба на зашеметения си братовчед статията за смъртта на Мери Кели и се приближи до писателя, за да обсъдят подробностите.

— Престъплението е станало на 7 ноември 1888 година към пет сутринта — посочи той. — Необходимо е Андрю да пристигне няколко минути преди това и да чака Изкормвача, скрит близо до стаята на Мери Кели, за да застреля кучия син, щом се появи.

— Планът изглежда добър — призна Уелс. — Но трябва да имаме предвид, че машината се движи единствено във времето, не и в пространството. Това означава, че тя няма да помръдне оттук. Трябва да отпуснем на братовчед ви поне два часа, за да има време да стигне до Лондон.

Радостен като дете, Уелс отиде до машината и взе да бърника командното табло.

— Готово! — възкликна той, когато приключи с регулировките. — Нагласих я да пренесе братовчед ви в деня 7 ноември 1888 година. Сега трябва само да изчакаме да стане три през нощта, за да потегли — така ще може да пристигне в Уайтчапъл навреме, за да предотврати престъплението.

— Отлично! — възкликна Чарлс.

Сетне четиримата се спогледаха мълчаливо, не знаейки как да оползотворят часовете, които трябваше да изминат преди началото на пътуването. За щастие, сред присъстващите имаше и жена.

— Вечеряли ли сте, господа? — запита Джейн с присъщия за нейния пол прагматизъм.

Само час по-късно Чарлс и Андрю установиха от личен опит, че писателят се бе оженил за отлична готвачка. Далеч по-лесно бе да дочакат нощта да премине в утро, докато седяха на масата в тясната кухничка и поглъщаха едно от най-вкусните печени меса, които някога бяха опитвали. По време на вечерята Уелс прояви интерес към пътуванията до 2000 г. и Чарлс не спести подробности. С чувството, че разказва сюжета на някое от онези смахнати романчета, които толкова му допадаха, той описа как туристите във времето прекосили четвъртото измерение с един времеви трамвай, наречен „Хронотилус“, и стигнали до опустошения Лондон от бъдещето; там, скрити зад едни скали, те присъствали на последната битка между злодея Соломон и храбрия капитан Дерек Шакълтън. А Уелс задаваше такива въпроси, че когато приключи разказа си, Чарлс не се сдържа и го попита защо не е участвал в някоя от експедициите, щом толкова го вълнува развитието на тази бъдеща война. Уелс замълча и в последвалата тишина Чарлс разбра, че неволно го е засегнал.