Аркадий Стругацки - Обреченият град

— На пазара отива — рече някой с глас, изпълнен с уважение. — Фермер.

— Да, момчета, фермерите пет пари не дават — че кога ще се доберат тия гадини до тях…

— Между другото, ще ми се да ги видя как ще се чувствуват павианите в полето!..

Андрей се загледа с любопитство. Откакто беше в града, за първи път виждаше фермер, макар да беше слушал доста приказки за тези хора — че уж били мрачни и малко диви, живеели далече на юг, водели там сурова борба с блатата и джунглите, в града прескачали от време на време само за да продадат това, което са произвели в стопанството си, и за разлика от гражданите никога не сменяли професията си.

Каруцата бавно се приближаваше, клюмналата глава на коларя потрепваше и той току примлясваше с устни, без да се събужда, подръпвайки леко поводите. Маймуните, настроени дотогава доста миролюбиво, внезапно изпаднаха в необичайно злобна възбуда. Дали конете ги раздразниха или пък най-сетне им омръзна присъствието на чужди тълпи на тяхната улица, но те изведнъж вдигнаха врява, взеха да се мятат насам-натам, зъбите им блеснаха, а няколко от най-смелите се изкатериха по водосточните тръби на покрива и се захванаха там да трошат керемидите.

Едно от първите парчета улучи коларя между плешките. Фермерът трепна, изправи се и се заоглежда наоколо с широко отворени, изпълнени с гняв очи. Първият, когото зърна, беше очилатият интелигент, който уморен се завръщаше от напразното преследване и самотен се влачеше подир каруцата. Без да изрече нито дума, фермерът хвърли поводите (конете тутакси спряха), скочи от каруцата и замахвайки в движение, тъкмо се канеше да връхлети върху дръзкия нахалник, когато неочаквано друго парче керемида улучи Интелигента точно по темето. Интелигентът изохка, изпусна пръта, клекна и се хвана за главата. Фермерът се спря озадачен. На паважа наоколо с трясък се разбиваха парчета керемиди и на всички страни се разлетя оранжев трошляк.

— Отряд, бегом в скривалището! — бойко заповяда Фриц и хукна към най-близкия вход. Всички в миг се разпиляха кой къде свари. Андрей се притисна към стената в мъртвата зона и с интерес взе да наблюдава действията на фермера, който съвсем шашардисан, се озърташе като луд и явно ама съвсем нищичко не разбираше. Помътнелият му поглед се плъзна по покривите и водосточните тръби, осеяни с разбеснели се маймуни, той замижа и разтърси глава, а после пак разтвори широко очи и високо рече:

— Мамицата ви, да опустеете дано!

— Скрий се! — викаха му от всички страни. — Ей, брадатият! Ела насам! Ще те цапардосат по кратуната бе, тъпанар. Личи, че си от блатата!

— Абе какво става тука? — гръмогласно разпитваше фермерът, обръщайки се към интелигента, който лазеше на четири крака да търси очилата си. — Няма ли да ми кажете тия пък тука какви са?

— Маймуни, разбира се — сърдито му отвърна интелигентът. — Нима не виждате, господине?

— Брей, ама тука при вас „дий“ да кажеш и всичко ще тръгне — стъписан рече фермерът, който чак сега напълно се бе отърсил от просъницата. — Вечно ще измислите нещо тука ей…

Този син на блатата вече бе настроен философски и добродушно. Беше се убедил, че нанесената му обида всъщност не беше никаква обида и сега просто бе малко объркан от зрелището, което разиграваха косматите орди, скачащи по покривите и уличните лампи. Той само поклащаше осъдително глава и си почесваше брадата. Но в този момент интелигентът най-сетне намери очилата си, грабна пръта и хукна презглава към скривалището, така че фермерът остана сам-самичък по средата на улицата — единствената и доста съблазнителна мишена за косматите снайперисти. Много скоро стана ясно в колко неизгодно положение се намира. Дузина едри късове керемиди с трясък се разбиха в краката му, а по-дребните парчетии забарабаниха по чорлавата глава и раменете му.

— Абе каква е тая работа? — изрева фермерът. Следващата отломка го цапна по челото. Той млъкна и стремглаво се понесе към каруцата.

Цялата тази сцена се разиграваше точно пред очите на Андрей и отначало той си помисли, че фермерът ей сега ще се метне заднишком в каруцата, ще плюе на цялата работа и ще запраши към своите блата, по-далеч от това опасно място. Ама на брадатия и през ум не му мина да плюе на цялата тази работа. Мърморейки: „Г-гадини, п-проститутки…“, той взе трескаво и много сръчно да развързва покривалото на своя товар. Зад широкия му гръб Андрей не виждаше какво прави, но жените в къщата отсреща виждаха всичко — изведнъж те се разпищяха в хор, тръшнаха прозорците и се скриха. Андрей не успя дори да мигне. Брадатият леко приклекна и над главата му към покривите се издигна мазно проблясващо дуло в метален кожух на дупки.