Хари Харисън - Планетата на прокълнатите

— Какво — да хвръкне ли? — извика Лиа. — Смятате да ги унищожите? Да зачеркнете с лека ръка този изключителен генетичен материал?

— Да, точно така — заради отвратителния им нрав! — каза Айджел. — Тези аборигени разполагат с неизвестен брой примитивни кобалтови бомби. Готови са да подпалят фитила и да стоварят бомбите върху съседната планета — Ньорд. Нищо не е в състояние да ги разубеди. Настояват за безусловна капитулация, иначе ще изстрелят бомбите. Желанието им естествено е неизпълнимо по ред причини, най-важната от които, че ньордците биха искали да запазят родната си планета. Опитали са чрез всякакви възможни компромиси — но безуспешно. Дисианците са непреклонни в решението си, готови са дори на самоубийство. Ньордският флот е в орбита около Дис, обявеният ултимативен срок за предаване на бомбите ще изтече съвсем скоро. Всеки от ньордските крайцери е въоръжен с товар от водородни бомби, способни да превърнат цялата планета в радиоактивно пепелище. На това трябва да попречим.

Брайън погледна още веднъж триизмерното изображение, опитвайки се да прецени човека отсреща. Босоног, с мазолести крака. Единствената дреха бе раздърпаното парче плат, което бе увил около кръста си. Нещо, наподобяващо зеленикав лиан бе прикрепено за дясното рамо. На плетения колан бяха привързани многобройни предмети със странно и неясно предназначение, повечето от грубо обработен метал, шлифовани камъни, или кожа. Единственият познат обект беше извитият нож, със странна форма. Кухи тръбички, перести амулети и грубо дялани камъчета попълваха останалата част от тази чудновата колекция. Вероятно имаха някакво религиозно значение, но докато ги разглеждаше Брайън кой знае защо изпита безпокойство. За какво ли служеха — ако въобще бяха предназначени за нещо?

— Не мога да повярвам — заключи той. — Ако се изключи екзотичната опаковка, тази горила ми прилича на извадена от Каменната ера. Не разбирам как е възможно да заплашва съществуването на цяла една планета.

— Важното е, че ньордците го разбират — отвърна Айджел. — Именно те плащат на Фондацията за културно подпомагане доста значителна сума за да решим проблема. И тъй като са наши работодатели, не ни остава нищо друго, освен да се постараем и да изпълним молбата им.

Брайън преглътна без коментар лъжата, очевидно предназначена за Лиа. Но все пак си отбеляза по-късно да разпита Айджел за действителното положение.

— Ето доклада — Айджел хвърли поредната папка на бюрото. — Освен кобалтовите бомби, Дис разполага и с няколко кораба. Малка космическа фрегата, чийто капитан се занимава със съмнителни сделки, е била заловена след като е напуснала Дис. Оказа се, че е доставила хиперпространствена ракетна установка, която след монтажа ще е в състояние да изстреля кобалтовите ракети към Ньорд. Макар по природа да са миролюбиви и уравновесени хора, ньордците се разгневили от тази новина и изстискали от капитана на фрегатата допълнителна информация. Всичко е тук — в папката. Също и приблизителната преценка за това, след колко време установката ще бъде монтирана и в състояние да изстреля бомбите.

— И докога е ултиматумът? — запита Лиа.

— Разполагаме с десет дни. Ако дотогава не настъпи промяна в ситуацията, искат или не, ньордците ще бъдат принудени да унищожат всичко живо на Дис. Уверявам ви, че не желаят да го сторят. Ще го направят само заради собственото си оцеляване.

— Какво се иска от мен? — вдигна вежди Лиа, докато преглеждаше папката с данните. — Нищо не разбирам от нуклеоника, нито от хиперпространствени установки. Аз съм екзобиолог с втора специалност антропология. С какво бих могла да ви помогна?

Айджел сведе поглед към нея и почеса замислено пълната си брадичка.

— Ето, че възстанових напълно вярата в помощниците си — заговори той. — Подобна комбинация трябва да е доста рядка — дори на Земята. Вие сте хилава като недохранено пиле, но достатъчно млада за да оцелеете, ако не ви изпускаме от очи. — Той вдигна властно ръка за да спре възмутения отговор на Лиа. — Стига сме се дъвкали. Нямаме време. Ньордците са изгубили над трийсет агенти, в търсене на злополучните бомби. Убити бяха и шестима от сътрудниците на нашата фондация — включително и моят предшественик, ръководителят на операцията. Доста опитен агент, но струва ми се е подходил погрешно към задачата. Според мен проблемът не изисква силови решения, а по-скоро е от културно естество.

— Я да чуя пак — по-високо! — обади се намръщено Лиа. — Досега улавях само пукане в слушалките.