Джордж Мартин - Планетата на ветровете

Кол вече бе изгубил и малкото събрана смелост и кимна покорно, прехапал устни.

— Да, татко. Извинявай. Уплаших се, не исках да го казвам.

„Та той е само на тринайсет — каза си Марис. — Още е малък, изплашен и не е готов да лети.“

— Не зная защо го казах. Не исках. Наистина — промърмори Кол.

Изведнъж Марис събра кураж.

— Не е вярно, искаше го — каза тя високо.

Всички се обърнаха и я погледнаха изумено, а Шали дори я хвана за рамото. Но Марис бутна ръката й, разблъска тълпата и излезе в кръга, където бяха Кол и баща й.

— Той каза каквото мислеше — повтори тя с уверен глас и трептящо сърце. — Толкова ли си сляп, татко? Той не е летец. Добър син е и трябва да се гордееш с него, но никога няма да обикне вятъра. Не ме интересува какво казва законът.

— Марис — заговори Ръс и в гласа му нямаше топлина, само отчаяние и болка. — Нима искаш да отнемеш крилете на своя по-малък брат? Аз мислех, че го обичаш.

Преди седмица би се разплакала, но сега сълзите й вече бяха изсъхнали.

— Обичам го и искам да има дълъг и щастлив живот. Но той няма да е щастлив като летец, прави го само за да ти угоди. Кол е певец, и то добър. Защо му отнемаш живота, който харесва?

— Нищо не му отнемам — възрази Ръс. — Традицията…

— Глупава традиция — намеси се един нов глас. Марис се огледа да види кой е неочакваният й съюзник и забеляза, че Барион си пробива път през тълпата. — Марис е права. Кол пее като ангел, а всички видяхме как лети. — Той погледна към летците. — Вие, летците, толкова сте привикнали с обичаите, че сте забравили да мислите. Следвате сляпо една традиция, без да се замисляте за нещастията, които понякога ви причинява.

Корм незабелязано бе кацнал и бе сгънал крилете. Сега стоеше между тях и смуглото му лице бе почервеняло от гняв.

— Летците и техните традиции допринесоха за величието на Кехлибарените, те промениха историята на Пристана на ветровете. Барион, не ме интересува дали, си прочут певец — ти нарушаваш закона. — Той погледна Ръс и продължи: — Не се тревожи, приятелю. Ще направим от сина ти летец, какъвто Кехлибарения досега не е виждал.

И изведнъж Кол вдигна глава и през завесата от сълзи лицето му блесна гневно и решително.

— Не! — извика той и в погледа, който отправи на Корм, се четеше предизвикателство. — Ти няма да ме направиш такъв, какъвто не искам да бъда. Не съм страхливец, не съм дете и не желая да летя. Не искам, НЕ ИСКАМ! — Той изкрещя последните думи и викът му отекна в скалите. — Вие, летците, се мислите за велики, мислите, че всички останали стоят по-долу от вас, но не е така и дълбоко в себе си го осъзнавате. Барион е бил на стотици острови и знае повече песни, отколкото сто летци, взети заедно, и не ме интересува какво мислиш ти, Корм. Той не се бои да плава с кораб из океана. Вие, летците, бягате надалеч от сцилите, а Барион е убил една с харпун, от малка дървена лодка. Обзалагам се, че не го знаете. И аз мога да стана като него. Имам талант, знам, че имам. Той отива на Външните острови и иска да тръгна с него, а веднъж ми каза, че някой ден ще ми подари китарата си. Може да превърне летенето в нещо красиво и поетично с думите си, но може да стори същото с риболова, с лова, с всичко. Летците не могат да го направят, но той може. Той е Барион! Той е певец, а за мен това е не по-маловажно, отколкото да си летец! И аз мога да възпявам като него, нали чухте баладата ми за Гарвана! — Той погледна Корм с омраза. — Вземи си тъпите криле и ги дай на Марис, тя е истински летец! Искам да тръгна с Барион.

Цареше пълна тишина. Ръс помълча, после погледна сина си в лицето, което сякаш бе остаряло през изминалите часове.

— Те не са негови, за да ги взима, Кол — каза той. — Те бяха мои, преди това на баща ми, на майка му преди него и аз исках… аз исках… — Той не можа да довърши.

— Ти си виновен за това — нахвърли се Корм срещу Барион. — И ти също, ти си му сестра — обърна се той към Марис.

— Добре, Корм — каза тя. — Двамата с Барион сме виновни, защото обичаме Кол и искаме да е щастлив — да не пострада. Но твърде дълго летците следваха сляпо една традиция. Не виждаш ли, че Барион е прав? Всяка година слаби летци получават крилете на своите родители и загиват с тях. Страдат жителите на островите, защото не можем да заменим изгубените криле. Колко са били летците във времето на звездните мореплаватели? Колцина са те днес? Не виждаш ли до какво ни води тази традиция? Крилете са и отговорност, трябва да ги носят онези, които обичат небето, които ще летят всеотдайно и ще ги пазят като очите си. А вместо това рожденото право е единствената мярка, по която ги разпределяме. Не уменията и способностите, а наследствеността. Но за да оцелее, летецът се нуждае от първото. Това е, което обвързва Пристана на ветровете.