Джордж Мартин - Планетата на ветровете

— Но ти не го искаш.

— Да. Не го искам. — Той се прегърби уморено и въздъхна. — Марис, въпросът не опира до това какво искам или не искам аз. Нещата са извън нашия контрол. Самият Вал произнесе присъдата, когато накара еднокрилите да напуснат Съвета и призова за своята незаконна санкция.

— Санкциите могат да се отменят.

Дорел я стрелна с присвити очи.

— Вал Еднокрилия ли ти го каза? Не му вярвам. Замислил е нещо и се опитва да те използва, за да ме измами.

— Дорел! — Тя се изправи ядосано. — Имай ми малко доверие, моля те! Не съм марионетка на Вал! Не ми е обещавал да отмени санкцията, нито ме използва. Опитах се да го убедя, че ще е в интерес на всички летците и еднокрилите да се обединят. Вал е голям инат и често действа импулсивно, но не е късоглед. Не ми е обещавал да отменя санкцията, но го накарах да види грешката, която е направил. Тази санкция е безполезна, защото се подкрепя от малка, изолирана група, а разцеплението на летците няма да донесе полза на никого.

Дорел я гледаше замислено. После се изправи и закрачи из тясната прашна стая.

— Голям удар, ако наистина си накарала Вал Еднокрилия да си признае грешката. Но какво полза от това? Той съгласен ли е, че планът, който следвахме, е бил правилен?

— Не — призна Марис. — Всъщност аз също не го смятам за правилен. Мисля, че решението бе прекалено сурово. Зная какво го е предизвикало — бояли сте се някой друг да не направи като Тия и затова сте я оставили на милостта на Управителя, макар да сте се досещали, че ще я екзекутира.

Дорел спря и я погледна.

— Марис, ти знаеш, че не това е било моето намерение. Не смятах, че Тия трябва да умре. Но предложението на Вал беше абсурдно — щеше да излезе, че одобряваме действията й.

— Съветът трябваше да настоява Тия да бъде предадена на летците, а след това — да бъде лишена от крилете си. Завинаги.

— Ние я лишихме от крилете.

— Не — поклати глава Марис. — Оставихте на Управителя да го стори и той я обеси с тях. И защо според теб го направи? За да покаже на всички, че може безнаказано да обеси един летец.

Дорел я погледна ужасено, после я хвана за ръката.

— Какво каза, Марис? Обесил я е с крилете?

Тя кимна.

— Аз… не го знаех. — Той тежко се отпусна в креслото.

— И го доказа — продължи Марис. — Доказа, че летците могат да бъдат убивани безнаказано, както всички останали. Той няма да е единственият, Дор. Вече и други ще го правят. След като се разцепихте на две групи, Управителите ще се възползват от слабостта ви. Ще настояват да им се кълнете във вярност, ще ви определят правила и порядки, а размирниците ще бесят за предателство. След време може би ще заявят, че крилете им принадлежат, и ще ги предават на свои хора. А другите летци ще бъдат арестувани и може би екзекутирани. Достатъчно е само още един Управител да осъзнае, че притежава подобна власт и че летците са прекалено разединени, за да му окажат съпротива. — Тя седна и го изгледа, задържала дъх, с надеждата да получи желаната ответна реакция.

Дорел бавно сведе глава.

— Това, което казваш, е вярно… колкото и ужасно да звучи. Но… какво мога да направя? Само Вал и последователите му могат да решат да се присъединят към нас. Нима очакваш да се опитам да организирам приятелите си за някаква друга санкция?

— Разбира се, че не. Но въпросът вече не опира само до Вал. Има две страни — и двете трябва взаимно да направят някакъв жест.

— И какъв според теб ще е този жест?

Марис се наведе напред. Моментът бе дошъл.

— Присъедини се към черните летци — каза тя. — Скърби за Тия. Присъедини се към останалите. Когато се разчуе, че Дорел от Лаус кръжи заедно с еднокрилите над Тайос, ще дойдат и други.

— Да скърбя? — Той се намръщи. — Искаш да облека черни дрехи и да се включа в кръга? Това ли е твоят план за санкции срещу Тайос?

— Не. Това не е санкция. Черните летци не спират вестоносците, които пристигат и напускат Тайос, и ако ти или някой от сподвижниците ти решите да напуснете кръга, никой няма да ви спре. Това е просто един жест.

— Това е повече от жест и повече от израз на скръб. Марис, искам да си откровена с мен. Познаваме се отдавна. Готов съм да направя много заради обичта, която все още тая в сърцето си. Но не мога да тръгна срещу онова, в което вярвам, и няма да позволя да бъда измамен. Моля те, не ме включвай в игрите на Еднокрилия и не се опитвай да ме използваш. Бъди откровена с мен.

Марис го погледна право в очите, макар да чувстваше известна вина. Тя наистина се опитваше да го използва — той беше важна част от нейния план и Марис се надяваше да се включи в него, ако не заради друго, то поне заради онова, което означаваха някога един за друг. Но не искаше да го мами.