Джордж Мартин - Планетата на ветровете

— Е?

Той изтри потта от горната си устна и й се ухили доволно.

— Летях много високо и зърнах кръга далеч под мен. Да можеше само да го видиш, Марис! Четирийсет крилати. На Управителя сигурно му излиза пяна на устата. Пратихме съобщение навсякъде. Пристигат още летци от Изтока, а Вал отлетя на Запад да съобщи за плана, та скоро и оттам ще дойдат помощници. Само да пийна вода и отивам при тях.

— А какво става с песента на Кол? — попита Марис.

— Пеят я на Ломарон и на Южен Арен, аз самият я чух няколко пъти. Знаят я и на Юг, даже на Външните острови и разбира се, на Запад — на твоите Кехлибарени, на Кълхол и Поуит. Била много популярна в Града на бурите.

— Добре — каза Марис. — Много добре.

— Управителят прати Джем да разпитва черните летци — съобщи приятелят на Еван, дошъл с пресни новини от Тоси. — Казват, че той ги познал и взел да ги вика по име, но никой не му отвърнал. Еван, трябва да слезеш в града. Страхотна гледка е — където и да вдигнеш очи, все летци.

— Управителят наредил летците да се махнат от небето над острова, но без резултат. И защо да го правят? Както се пее в песните, небето е тяхно!

— Чух, че от Трейн пристигнал един летец — жена със съобщение от техния Управител до нашия. Когато я приел в залата, той пребледнял, тъй като била облечен в черно от главата до петите. Докато му предавала съобщението, той треперел, после я попитал защо носи черни дрехи.

— Ще ида да се присъединя към кръга — казала му тя спокойно — и да оплаквам Тия. И го направила.

— Казват, че всички певци в Порт Тайос напоследък се обличали в черно. Също и много жители. Улиците са пълни с търговци, които продават черни дрехи, а в магазините за платове върви само черното.

— Джем се присъединил към летците!

— Управителят наредил на войската да се прибере от Трейн. Страх го е летците да не предприемат нещо и иска най-добрите стрелци да са край него. Крепостта е претъпкана с бранници. Управителят не смеел да си подаде носа навън, за да не падне и върху него сянката.

С’Рела пристигна с вестта, че Дорел е на по-малко от ден път зад нея. Марис прекара целия следобед на скалите и най-сетне видя черната фигура, която се спусна към острова. Изтича към гората да го посрещне.

Беше горещ, почти безветрен ден, крайно неподходящ за летене. Марис затича през тревата, стигна колибата и блъсна тежката дървена врата. В тъмното не можа веднага да го види, но почувства ръката му на рамото си.

— Ти… ти дойде — въздъхна тя. Беше се задъхала. — Дорел.

— Нима се съмняваше, че ще дойда?

Едва сега го видя. Познатата усмивка, неизменната стойка.

— Имаш ли нещо против да седна? — попита той. — Ужасно съм изморен. Идвам направо от Запада и бързах, за да настигна С’Рела.

Седнаха един до друг върху прашните възглавници.

— Марис, как си?

— Ами… живея. Попитай ме след месец и може би ще имам по-добър отговор. — Тя го погледна в очите. — Отдавна не сме се виждали, Дор.

Той кимна.

— Разбрах какво ти е, когато не дойде на Съвета. Надявах се, че си взела най-правилното решение. Много се зарадвах, когато С’Рела пристигна с твоето съобщение и молбата да дойда. — Той се облегна назад. — Но едва ли си ме повикала само за да се срещнеш с един стар приятел.

Марис си пое дълбоко дъх.

— Нуждая се от помощта ти. Вече знаеш за кръга от черни летци, нали?

Той кимна.

— Слухът се разпространява бързо. Видях ги, докато идвах насам. Впечатляваща гледка. Твоя работа ли е?

— Да.

Той поклати глава.

— Сигурен съм, че това не е краят. Какво следва?

— Ще ми помогнеш ли? Имаме нужда от теб.

— „Ние“? Говориш за еднокрилите, нали? — В тона му се долови спотаен гняв.

— Сега не е време да се делим, Дор. Докато сме летци и еднокрили, ще сме лесна играчка за прищевките на Управителите.

— Съгласен съм, но е твърде късно. Станало е късно още тогава, когато Тия е нарушила всички закони и традиции, и е изрекла първата си лъжа.

— Дор — спря го тя спокойно, — аз също не одобрявам постъпката на Тия. Искала е да направи нещо добро, но е избрала погрешен начин…

— Аз съм съгласен, ти си съгласна — прекъсна я той. — Но има едно „но“ и все стигаме до него. Тия е мъртва — нищо повече не може да се направи. Само дето историята не е приключила. За еднокрилите тя е не само жертва, но и мъченица. Тия загина за каузата на лъжата, за свободата да не казваш истината. Колко лъжи още ще бъдат изречени? Кога ще си възвърнем изгубеното доверие на хората? Откакто еднокрилите се отцепиха от нас и отказаха да заклеймят постъпката на Тия, започна да се говори… все повече го искат… да се затворят академиите и да бъде обявен мораториум върху предизвикателствата. Да се върнат старите времена, когато летецът си беше летец по рождение и до смъртта си.