Уилям Гибсън - Невромантик

Някой му подложи крак. Дланите му се разраниха от бетона.

Кейс се преобърна и ритна, но не улучи. Над него се надвеси някакво кльощаво момче. Русата му коса стърчеше във всички посоки и образуваше нещо като ореол с цветовете на дъгата на фона на идващата отзад светлина. Над подиума единият мъж се обърна към ликуващата тълпа с високо вдигнат нож. Момчето се усмихна и измъкна нещо от ръкава си. Бръснач, който проблесна в червено, когато трети лазерен лъч се отправи покрай тях в тъмното. Кейс видя как бръсначът започна да се спуска към неговото гърло, подобно на пръчката на търсач на подпочвени води.

Лицето изчезна в бръмчащия облак от микроскопични експлозии. Флетчерът на Моли, настроен на двайсет изстрела в секунда. Момчето се закашля в спазъм и се стовари върху краката на Кейс.

Кейс се запъти към будките в сенките. Сведе поглед надолу в очакване да види как рубинената игличка ще се покаже от гръдния му кош. Нищо подобно. Най-сетне откри Линда. Беше свлечена в основата на една бетонна колона, очите й бяха затворени. Наоколо се носеше миризмата на печено месо. Тълпата ревеше неспирно името на победителя. Продавачът на бира бършеше кранчетата на буретата с почернял от мърсотия парцал. Кой знае как, едната й бяла маратонка се беше събула и беше застанала до главата й.

Покрай стената. Бетонна извивка. Ръце в джобовете. Не спирай! Между невиждащите лица, чиито очи до едно гледаха нагоре към образа на победителя над кръга. Нашарено с белези европеидно лице заигра по някое време на пламъка на кибритена клечка, с устни здраво стиснали късата дръжка на метална лула. Остър примес на хашиш. Кейс вървеше без да спира, без да усеща нищо.

— Кейс — огледалата на Моли изскочиха от дълбоките сенки. — Добре ли си?

В тъмното зад нея нещо издаваше хленчещи и бълбукащи звуци.

Кейс поклати глава.

— Борбата свърши, Кейс. Време е да си ходим.

Той се опита да мине зад нея, да надникне в тъмното, където нещо умираше. Тя го спря с ръка на гърдите му.

— Приятелчета на твоя близък приятел. Отмениха те в убийството на твоето гадже. Май не си случил много с приятели в тоя град, а Кейс? Пуснахме частичен профил и на онова дърто копеле, докато проучвахме и теб, човече. Той ще изпържи всеки за няколко от Новите. Оня отзад каза, че се докопали до нея когато се опитала да пробута твоя RAM. По-евтино им било да я убият и да й го вземат. Спестили малко пара… Пипнах тоя с лазера и той ми изпя всичко. Голямо съвпадение, че и ние попаднахме тук, но трябваше все пак да проверя, за да съм сигурна — Моли стисна устни и те се свиха в тънка чертичка.

Кейс се чувстваше така, сякаш мозъкът му беше стегнат в менгеме.

— Кой — попита той, — кой каза, че ги е пратил?

Моли му подаде торбичка с изсушен джинджифил, цялата оплескана с кръв. Ръцете й направо лепнеха. Там, в сенките отзад, някой изгъргори и умря.

След като му направиха постоперативния преглед в клиниката, Моли го заведе на летището. Армитаж ги чакаше. Беше наел хеликоптер. Последното, което Кейс зърна от Чиба, бяха черните дъги на аркологиите. После над тъмната вода и над плаващите по нея слоеве боклук се спусна мъгла.

У дома.

У дома беше Спролът, СОБА — Столичната Ос Бостън-Атланта.

Да речем, че си направил програма, която да ти показва на много голям екран честотата на географския обмен на информация. Всеки хиляда мегабайта да се отбелязват на картата с един единствен пиксел. Манхатън и Атланта ще горят в ярко бяло. После почват да трепкат толкова ожесточено, че скоростта на трафика създава опасност от претоварване на твоята симулация. Картата ти е на косъм да избухне в свръхнова. Спокойно. Вдигни мащаба. Всеки пиксел да е милион мегабайта. При сто милиона мегабайта на секунда започваш да различаваш определени квартали в средната част на Манхатън; контурите на стогодишните индустриални паркове, които обграждат стария център на Атланта…

Кейс се събуди от съня, в който се изреждаха летище след летище и в който черните кожени дрехи на Моли се развяваха пред него из фоайетата на Нарита, Шипхол, Орли… Виждаше себе си как призори си купува от някаква будка датска водка в плоско пластмасово шише.

Долу, някъде из стоманобетонните коренища на Спрол, един влак избутваше в тунела пред себе си стена от застоял въздух. Самият влак се плъзгаше безшумно по магнитната възглавница, но раздвиженият въздух огласяше тунела с песента си, ниските се губеха в инфразвуковата област. Вибрациите се предаваха в стаята, където лежеше Кейс, и изкарваха от пролуките в паркета насъбралата се прах.