Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Най-сетне на вратата се почука.

— Прощавайте — рече Сам, подавайки глава, — ама тъкмо се чудех дали няма да искате нещо.

— И ти да прощаваш, Сам Майтапер — отговори Билбо. — Сигурно искаш да кажеш, че е време господарят ти да си ляга.

— Е, сър, чух, че Съветът е утре рано, а пък той едва днес се вдигна от леглото.

— Съвършено вярно, Сам — разсмя се Билбо. — Бягай да кажеш на Гандалф, че си е легнал. Лека нощ, Фродо! Жив да си, толкова е хубаво, че те видях отново! Кой каквото ще да казва, но стане ли дума за истински, хубав разговор, няма други като хобитите. Старея, много старея и почвам да се питам дали ще доживея да видя твоите глави от нашата история. Лека нощ! Мисля, че ще се поразходя из градината да погледам звездите на Елберет. Приятни сънища!

Рано на следващия ден Фродо се събуди бодър и отпочинал. Разходи се по терасите над шумното течение на Бруинен, гледайки как бледото, хладно слънце изгрява над далечните планини и косите му лъчи пронизват тънката сребриста мъгла; в пожълтелите листа блещукаше роса и по всеки храст искряха воалите на есенните паяжини. Сам крачеше до него, без да каже нищо, само вдишваше дълбоко и сегиз-тогиз се озърташе със смаяни очи към величествените върхове на изток. Снегът се белееше по тях.

На издялана от камък скамейка край един завой на алеята завариха Гандалф и Билбо, увлечени в разговор.

— Хей! Добро утро — каза Билбо. — Готов ли си за Великия съвет?

— Готов съм за всичко — отвърна Фродо. — Но най-много ми се иска днес да тръгна на дълга разходка из долината. Бих искал да стигна до ония борови гори. — И той посочи нагоре, към далечните северни склонове на Ломидол.

— По-нататък може и да ти се удаде случай — каза Гандалф. — Но засега не можем да кроим планове. Много има да се изслуша и да се реши днес.

Докато разговаряха, внезапно се разнесе звънък камбанен удар.

— Това е поканата за Съвета на Елронд — възкликна Гандалф. — Хайде, идвай! Канени сте двамата с Билбо.

Фродо и Билбо бързо последваха вълшебника по лъкатушната алея към дома; зад тях, неканен и временно забравен, припкаше Сам.

Гандалф ги водеше към колонадата, където предната вечер Фродо бе намерил приятелите си. Сега в долината грееха лъчите на ясното есенно утро. Откъм пенливото речно корито долиташе шумът на бързите води. Птиците пееха, мир и покой изпълваха местността. Опасното бягство и слуховете за прииждащия мрак във външния свят вече се превръщаха за Фродо в далечни спомени от неспокоен сън; ала когато влязоха, към тях се обърнаха сериозни, напрегнати лица.

Тук бе Елронд и още неколцина седяха мълчаливо край него. Фродо видя Глорфиндел и Глоин; в един самотен ъгъл седеше Бързоход, отново облечен във вехтите си пътни дрехи. Елронд покани Фродо до себе си и го представи на присъстващите с думите:

— Това, приятели мои, е хобитът Фродо, син на Дрого. Малцина са минавали през по-големи заплахи с по-важна мисия.

После той посочи и назова ония, с които Фродо още не се бе срещал. До Глоин седеше по-младо джудже — синът му Гимли. Край Глорфиндел имаше още неколцина съветници от дома на Елронд, начело с Ерестор; а заедно с него бе и Галдор, елф от Сивите заливи, дошъл със заръка от Кирдан Корабостроителя. Имаше и един странен елф, облечен в зелено и кафяво — Леголас, пратеник на баща си Трандуил, Крал на елфите от Северен Мраколес. А малко настрани седеше висок тъмнокос и сивоок мъж с прекрасно благородно лице и горд и твърд поглед. Той носеше плащ и ботуши като за многодневна езда; и наистина, макар одеждите му да бяха скъпи и плащът подплатен с кожи, дългото пътуване бе оставило следи по тях. На врата му висеше сребърна верига с един-единствен бял камък; къдриците му бяха подрязани над раменете. На коленете му лежеше огромен, инкрустиран със сребро рог с дълъг презрамен ремък. Мъжът изгледа Фродо и Билбо с внезапна изненада.

— Това — каза Елронд, обръщайки се към Гандалф — е Боромир, човек на Юга. Той пристигна призори да търси съвет. Помолих го да присъства, защото тук ще получи отговор на въпросите си.

Не всичко изречено и обсъждано на Съвета се нуждае от описание. Много бе говорено за събитията из външния свят, особено из Юга и из дивите земи източно от планините. Фродо вече бе чул доста слухове за тия събития; но разказът на Глоин бе нов за него и когато джуджето заговори, той заслуша внимателно. Оказваше се, че джуджетата от Самотната планина са обхванати от тревога сред великолепните плодове на своя труд.