Джон Толкин - Властелинът на пръстените

— А бе сигурно е прибавил още нещичко след това — изрази всеобщото мнение мелничарят. — Много често броди извън къщи. А вижте какви чужденци го посещават — джуджета пристигат посред нощ, мъкне се оня стар скитащ магьосник Гандалф и кой ли не. Разправяй каквото си щеш, Старик, ама Торбодън е подозрително място, а пък неговите обитатели — още по-подозрителни.

— А пък ти, господин Пясъчкин, разправяй каквото си щеш, ама от тия работи разбираш колкото и от лодки — сопна се Старика и мелничарят му стана още по-противен. — Ако на това викаш подозрително, значи повече подозрителен народ ни трябва из нашия край. Има ги някои толкова стиснати, че ако ще в дупка със златни стени да живеят, пак няма да почерпят приятеля си една бира. Но в Торбодън като правят нещо, правят го свястно. Моят Сам разправя, че за празника ще ни поканят до един и ще има подаръци, представете си, подаръци за всички — още този месец.

Този месец беше септември, от хубав по-хубав. Един-два дни по-късно се разнесе слух (тръгнал навярно от многознаещия Сам), че ще има фойерверки — и то такива, каквито не били виждали в Графството близо век, всъщност откакто починал Стария Тук.

Мина време и уреченият ден наближи. Една вечер в Хобитово пристигна странен фургон, натоварен със странни пакети, и тежко се изкатери по Хълма към Торбодън. Под светлината на лампите смаяните хобити се струпаха по вратите си да гледат. Караха го чужденци — джуджета с дълги бради и качулки — и чудновати бяха песните им. Няколко от тях останаха в Торбодън. Към края на втората септемврийска седмица, посред бял ден, откъм Моста на Брендивин се зададе една двуколка и пресече Крайречкино. Караше я самотен старец с висока островърха синя шапка, дълга сива наметка и сребрист шал. Той имаше дълга бяла брада и рошавите му вежди стърчаха отвъд периферията на шапката. Невръстните хобитчета търчаха подир каручката през цяло Хобитово чак до върха на хълма. Правилно се досещаха, че е натоварена с фойерверки. Пред портата на Билбо старецът се зае да разтоварва багажа — всевъзможни фойерверки в големи денкове, белязани с едро червено „Г“, и елфическата руна .

Естествено, това бе знакът на Гандалф — старецът беше Гандалф Вълшебника, прославен в Графството главно с изкусното владеене на огньове, пушеци и светлини. Истинското му занимание бе много по-трудно и опасно, ала жителите на Графството не знаеха това. Приемаха го просто като още една от „атракциите“ за Празника. Оттук идеше и вълнението на хобитчетата. „Г като Герой“ — развикаха се те и старецът се усмихна. Бяха го познали, макар че се появяваше в Хобитово от дъжд на вятър и рядко се задържаше. Но само най-старите им дядовци бяха виждали огнените му представления, потънали днес в легендарното минало.

Когато с помощта на Билбо и няколко джуджета старецът завърши разтоварването, Билбо раздаде малко дребни пари, но за велико разочарование на зрителите не се появи нито един фишек или бомбичка.

— Бягайте сега! — каза Гандалф. — Всичко ще има, като му дойде времето.

После двамата с Билбо изчезнаха вътре и вратата се захлопна. Известно време хобитчетата безнадеждно зяпаха портата, сетне си тръгнаха с мъчителното чувство, че празникът никога няма да настъпи.

В една малка стаичка на Торбодън Билбо и Гандалф седяха край отворения прозорец, обърнат на запад, към градината. Късният следобед бе ясен и тих. Цветята блестяха в пурпур и злато — кученца, слънчогледи и латинки обвиваха покритите с чимове стени и надничаха през кръглите прозорци.

— Колко ведра изглежда градината ти! — каза Гандалф.

— Да — отвърна Билбо. — Наистина много си я обичам, обичам и цялото мило старо Графство, но мисля, че ми е нужен отпуск.

— Значи смяташ да осъществиш плана си?

— Да. Вече няколко месеца, откакто съм решил, и не ще се отметна.

— Много добре. Няма смисъл да говорим повече. Придържай се към плана си — не забравяй, към цялостния план — и се надявам краят да е добър и за теб, и за всички ни.

— И аз се надявам. Тъй или иначе, смятам да се позабавлявам в четвъртък и вече съм си подготвил малка шега.

— Чудя се кой ли ще се смее? — поклати глава Гандалф.

— Ще видим — рече Билбо.

На следващия ден по Хълма се заизкачваха каруци, каруци, каруци… Ако преди някои местни търговци роптаеха, че са „пренебрегнати“, то тази седмица от Торбодън заваляха поръчки за всички видове провизии, стоки и деликатеси, които можеха да се намерят в Хобитово, Крайречкино и околностите. Настана небивало въодушевление, жителите почнаха да задраскват дните в календара и трескаво очакваха пощальона с надеждата да им донесе покана.