Джон Толкин - Властелинът на пръстените

В края на Третата епоха ролята, изиграна от хобитите във Великите събития, довела до включването на Графството в Обединеното кралство; това събудило сред тях жив интерес към собствената им история и много от преданията им, предимно устни до този момент, били събрани и записани. Най-големите родове били засегнати от събитията в цялото Кралство и много техни членове изучавали древната история и легенди. Към края на първия век от Четвъртата епоха в Графството вече имало няколко богати библиотеки.

Най-големи вероятно са били сбирките в Подкулино, Големите смялове и Бренди-палат. Настоящото описание на края на Третата епоха е извлечено главно от Червената книга на Западния предел. Този най-ценен източник на сведения за Войната на Пръстена носи името си от дългото съхранение в Подкулино, родното място на Милочедовци, настоятели на Западния предел. Първоначално това бил личният дневник на Билбо, който той отнесъл със себе си в Ломидол. Заедно с множество отделни чернови Фродо го върнал в Графството и през 1420–1421 г. от Л. Г. почти запълнил страниците му със своето описание на Войната. Но като приложение заедно с него се пазели, вероятно в общ червен калъф, трите дебели тома с червена кожена подвързия, които Билбо му подарил на прощаване. Към тези четири тома в Западния предел бил добавен пети, съдържащ коментари, генеалогични и други сведения относно хобитите от Задругата.

Оригиналът на Червената книга не се е съхранил, но за потомците на господин Самознай били направени много преписи, особено на първия том. Най-значителното копие обаче има друга история. То се пазело в Големите смялове, но било писано в Гондор, навярно по поръчка на правнука на Перегрин, и завършено през 1592 г. от Л. Г. (172 г. от IV епоха). Писарят южняк добавил следната бележка: „Финдегил, Писар кралски, приключи това дело в лето 172-IV. Във всички подробности то е точно копие на Книгата на Тана, пазена в Минас Тирит. Тя пък е препис, направен по поръчка на крал Елесар, от Червената книга на Перианат и преподнесена му от Тан Перегрин, когато се е оттеглил в Гондор през лето 64-IV.“

Следователно Книгата на Тана била първият препис на Червената книга и съдържала много подробности, насетне пропуснати или изгубени. В Минас Тирит към нея били прибавени множество анотации и корекции, особено на имена, думи и цитати на елфически езици; добавен бил и съкратен вариант на онези части от Разказ за Арагорн и Арвен , които остават извън описанието на Войната. Смята се, че целият разказ е написан от Барахир, внук на Наместника Фарамир, известно време след смъртта на краля. Но главната ценност на Финдегиловия препис е, че само в него се съдържат изцяло Билбовите „Елфически преводи“. Тия три тома са общопризнати за плод на изключителна ерудиция и талант и за създаването им от 1403 до 1418 година Билбо е черпил от всички достъпни устни и писмени източници в Ломидол. Но тъй като засягат само Древните времена и почти не били използвани от Фродо, не ще говорим повече за тях.

Мериадок и Перегрин застанали начело на своите големи родове, продължавайки същевременно да поддържат връзки с Рохан и Гондор. По тази причина библиотеките на Фукови оврази и Скътана паланка съдържали редица сведения, невключени в Червената книга. В Бренди-палат имало много произведения, описващи Ериадор и историята на Рохан. Някои от тях били съчинени или започнати лично от Мериадок, макар в Графството да го помнели главно като автор на „Билкознание на Графството“ и „Леточисление“, в което обсъждал връзката на календарите в Графството и Брее с тия на Ломидол, Гондор и Рохан. Той е написал и краткия трактат „Древни думи и имена“, проявявайки особен интерес към разкриване на сродството с рохиримския език или такива „графски думи“ като матом .

Книгите от Големите смялове не били толкова интересни за населението на Графството, но имат важно историческо значение. Перегрин не е написал нито една от тях, но той и неговите наследници събрали множество ръкописи, излезли изпод перата на гондорските книжници, предимно преписи от сборници с разкази и легенди за Илендил и потомците му. Това било единственото място в Графството, където се намирали обширни произведения по история на Нуменор и възхода на Саурон. Навярно „Разказ за годините“ е съставен в Големите смялове, като са използвани и сведения, събрани от Мериадок. Макар че цитираните дати често са предполагаеми, особено що се отнася до Втората епоха, те заслужават внимание. Възможно е Мериадок да е получавал съдействие и информация от Ломидол, който неведнъж посещавал. След отпътуването на Елронд неговите синове още дълго живели там заедно с други Върховни елфи. Разказват, че когато Галадриел си заминала, Келеборн се заселил там, ала никой не знае в кой ден потърсил той Сивите заливи и така изчезнал последният жив свидетел на Древните времена в Средната земя.