Алфред Вогт - Играчите на не-А

Секох заговори до него:

— Енро успя да се измъкне, но хванах много от най-верните му привърженици. Все още се опитвам да склоня някои от тях. — Свещеникът въздъхна. — Не е трудно да ми угоди човек, но искам безрезервна подкрепа. И подобни сцени — посочи той двора, — съпътстват неизбежно борбата срещу силите на злото. — Поклати глава. — Не мога да си позволя милост към непреклонните.

Госейн вече знаеше отговора на същинския си въпрос. Ето какво сполетяваше хората, които избираха „срещу“.

Знаеше и точно каква криза да предизвика. Но трябваше да заложи твърде много — включително и живота на Ашаргин — на непоклатимата вяра на йерарха.

Учудващо лесно произнесе безсмислените думи. Не се досети веднага защо — в нервната система на принца бяха затвърдени шаблони за нямащи нищо общо с фактите слова, отнасящи се до Спящия бог. Госейн се зарече да обмисли това в по-нататъшните си планове за принца, комуто тепърва предстоеше да се запознае с общата семантика.

Каза необходимото — бил призован от Спящия бог. Голяма чест щяла да бъде оказана на Секох. Трябвало да доведе в храма принца и да внесе деформатор в залата. Джилбърт следеше напрегнато каква ще е реакцията на свещеника, защото искаше от него да се отклони от отдавна установени ритуали. Явно Секох беше склонен да приеме всякакво пряко послание от своя бог, независимо към какво се бе придържал досега.

Първата и най-лесна стъпка към осъществяване на замисъла.

Секох реши да устрои истинско шествие. След три часа цели колони от самолети, натоварени с войски и свещеници от столицата, изпъстриха небето над планината на път към Храма на Спящия бог.

Госейн-Ашаргин се бе надявал, че просто ще се прехвърлят с деформатора от апартамента на Кранг и Патриша. Поне успя да наложи желанието си венерианецът да пътува със същия самолет.

Седнаха един до друг.

Госейн искаше да узнае много неща. Но му се струваше твърде вероятно в салона да са монтирани подслушващи устройства. Затова започна тържествено:

— Едва наскоро осъзнах каква е същността на отношенията ви с Пазителя.

Кранг кимна и отвърна със същата предпазливост:

— За мен е чест да се ползвам с доверието му.

За Джилбърт най-смайващото в тези отношения беше внезапното откровение, че още преди четири години Кранг бе избрал безпогрешно Секох и се бе присъединил към него, а не към Енро.

Разговорът продължи с вежливи увъртания и Госейн получи постепенно цялата информация, от която се нуждаеше. Изумителна история — венерианският детектив тайно се бе отправил в космическите простори, за да открие каква опасност заплашва не-А.

Точно Секох като главен съветник на диктатора бе възложил на Кранг ръководството на тайната база под повърхността на Венера. Но защо? За да бъде горгзината Рийша недосегаема за опитите на Енро да я направи своя съпруга.

Джилбърт си припомни внезапно обвинението на диктатора срещу Секох: „Отдавна си падаш по нея!“

Представи си низшия свещеник, изгарящ от копнеж по най-високопоставената дама на планетата. Такива чувства се потискат и остават само на подсъзнателно равнище и все пак всички завоевания на Секох оттогава едва ли са означавали нещо за него в сравнение с това неукротимо желание.

Друга подхвърлена от Кранг реплика му подсказа недвусмислено как бракът между него и Патриша е бил представен на йерарха като обикновена уловка, за да бъде защитена горгзината… и опазена от Енро до деня, когато Следовника ще я поиска за себе си.

Други думи на венерианеца, изречени привидно без всякаква връзка с останалото, само потвърдиха опасната измама.

— Когато човек се отърси от страха пред смъртта — тихо каза детективът, — освобождава се и от дребните несгоди. Само онези, които желаят да запазят живота си на всяка цена, са подвластни на житейските премеждия.