Алфред Вогт: Играчите на не-А

Минаха през малкия кабинет и влязоха в склада. Кранг отстъпи встрани и посочи деформатора:

— Първо ти.

Прехвърлиха се в библиотеката. Венерианецът понечи да излезе също толкова бързо, но се спря изведнъж и се обърна. Посочи деформатора, който бе пренесъл Госейн от Ялерта.

— Къде е другият вход? — Изслуша обяснението и кимна. — Допусках нещо подобно. Но нямаше как да проверя. От тази страна контролният механизъм е скрит и изобщо не успях да го открия.

За Джилбърт беше новина, че Кранг не знае нещо. Преди и той да зададе някакъв въпрос, детективът продължи:

— Енро не е тук вече осми ден и може да се върне всеки момент. Поне така ни съобщиха преди вечерята. Затова отиди веднага в апартамента си и… — помълча, явно обмисляйки внимателно следващите си думи, — … и се наспи. Недей да се бавиш.

Когато минаха покрай Патриша, тя тихо му пожела лека нощ. Венерианецът го изпрати до вратата и каза сериозно:

— Почини си добре тази нощ. Наистина те съветвам да се наспиш!

Госейн закрачи спокойно по коридора. Съзнанието му беше странно освободено от мисли и му се струваше, че твърде много случки се струпаха наведнъж. Защо Кранг пожела да се увери, че тялото му е на сигурно място, след като го е предупредила някаква машина? И каква беше тази машина? Доколкото Джилбърт схващаше положението, имаше само едно устройство, което можеше да изпрати сигнала. Повреденият електронен мозък под криптата.

Дали детективът от Венера бе успял да установи частичен контрол върху машината? Поне така тълкуваше думите му.

Но защо все настояваше Госейн-Ашаргин да се наспи?

Вече бе слязъл два етажа надолу и вървеше към жилището на Нирена, когато венерианско роботизирано оръжие нападна съзнанието му.

Имаше време да помисли само за едно нещо — изключено беше атаката да е от „Венера“. Не бе минало достатъчно време, за да се прехвърли флагманският кораб.

Значи Галактическият съюз бе хвърлил значителни сили срещу Горгзид. Но как са пробили отбраната на планетата?

След това не му беше до разсъждения. Бореше се отчаяно да освободи тялото на Ашаргин.

Едва не бе победен, преди да се опомни. Усещането за връхлетялата го сила беше такова, че дори когато я възприемаше със собствения си мозък, го бе парализирала почти мигновено. Застина неподвижно.

Може би точно това го спаси. Принуди се да не мърда и си припомни отдавна научения прост вариант на кортикално-таламусната пауза — метод за обучение на новаци.

„Сега се отпускам и всички възприети от мен стимули минават през пълния кръг на нервната ми система — по гръбначния мозък към таламуса, през таламуса до кората на главния мозък и през нея и тогава, едва тогава обратно през таламуса и в цялата нервна система. Винаги осъзнавам как въздействието преминава към кората на главния мозък и през нея.“

В това беше ключовата разлика между свръхчовека, живеещ според не-А, и близкия до животинското човек от галактиката. Таламусът, център на емоциите, и кората на главния мозък, сърцевина на мисленето, се сливаха уравновесени в чудесна връзка. Чувствата не се отхвърляха, а се обогатяваха и успокояваха чрез свързването им с онази част на мозъка, която можеше да се наслади на безбройните едва различими оттенъци в емоцията.

А из целия дворец хората сигурно се съпротивляваха с все по-нарастваща паника срещу стоварилата се върху тях мощ. Започнеха ли да се поддават на ужаса, не биха могли да възпрат истерията. Ще се усилва с всяка секунда. Мълниеносното възприятие през поддаващия се на страх таламус ще ускори ударите на сърцата, ще учести дишането, ще предизвика мускулен гърч, ще пришпори докрай жлезите… и всеки превъзбуден орган на свой ред ще подтиква таламуса към още по-силна реакция. Цикълът ще се ускорява непрекъснато.

А човек трябваше просто да поспре и да си каже: „Всички въздействия сега минават през кората на главния ми мозък. Аз мисля и чувствам, а не само се подчинявам на чувствата.“

Госейн постигна пълна кортикално-таламусна пауза в Ашаргин.

Връхлетялата сила продължаваше да се бори с него и той осъзна, че трябва да е нащрек във всеки миг, за да не се поддаде принцът на внезапен емоционален шок.