Алфред Вогт - Играчите на не-А

Госейн слезе и огледа основата на криптата. Както и предполагаше, стълбите се местеха, а плочите се дърпаха настрани. Вторачи се в открилата се пред погледа му машина.

Веднага разбра, че е стигнал до отговора на една от загадките. При никое от пътешествията си, в никой от най-гигантските кораби на Най-великата Империя не бе виждал такова устройство. Позяпа смаяно и поклати глава. Схемите бяха заплетени и непривични за него, но успя да разпознае десетина основни функции.

Имаше деформатор, детектор на лъжата, електронен мозък, също и други по-прости уреди. Точно електронният мозък прикова вниманието му. Имаше цели сто четиридесет и седем основни блока, всеки от които беше сложна самостоятелна система с хиляди схеми.

Дори почти наподобяващите човешкото поведение роботи, изобретени от Лавоасьор за венерианците, имаха едва двадесет и девет основни блока.

Госейн се съсредоточи. И установи, че няколко от свързващите модули са изгорели. Това го стресна и продължи проверката още по-старателно. Откри още неработещи елементи. Но как толкова добре направена и защитена машина е била повредена? Не беше лесно да проумее, само че крайният резултат се виждаше ясно.

Щяха да бъдат необходими извънредни знания и усилия, за да бъдат поправени устройствата и за да се пробуди Спящия бог.

Каза си, че едва ли това е негова работа. Задачата му беше да се намеси в събитията, а не да се занимава с техника. Време беше да се върне във „Венера“.

Щом се уеднакви в кораба, чу сирените за тревога, но Елиът му обясни, че сражението е свършило.

— Не ми се вярва някой в онзи кораб да е проумял какво ги връхлетя, когато нашите роботи нападнаха. Заловихме всички без съпротива.

Имаха не една причина да се радват на победата. Плененият флагмански кораб бе изпратен от Енро преди месец, за да замени У-381907 и да възобнови притока на предсказатели към бойната флота. Щеше да мине доста време, докато пратят друг кораб.

А за Госейн по-важно беше друго — сега „Венера“ можеше да го последва към Горгзид.

Никой от последователите на не-А в кораба не предложи обяснение за загадъчното поведение на Елдред Кранг.

— Остава ни само да предполагаме — каза Елиът, — че доскоро не е знаел за предсказателите и затова не е съобщил на никого. Твоето откритие показва, че Кранг е по-наясно с положението, отколкото ни се струваше. — Подаде на Госейн нова матрица. — Ще започнем прехвърлянето веднага, щом я занесеш. Ще се видим отново след три дни.

Джилбърт кимна. През това време имаше намерение да огледа внимателно Храма на Спящия бог.

— Ще ми се да проверя дали атомният двигател още е в изправност. Защо пък да не вдигна целия храм в космоса? — Той се ухили. — Може и да приемат случката като знамение, че техният бог не одобрява агресията им. — Добави по-сериозно: — Всъщност няма да вдигам шум до пристигането ви.

Преди да напусне кораба, отиде да поговори с доктор Кейр. Психиатърът го покани да седне, но Госейн остана прав.

— Докторе, тази следа ще ни отведе в посока, за която дори не сме подозирали. Имах някакви смътни видения… Вече два пъти съзнанието ми бе уеднаквено в тялото на принц Ашаргин. На пръв поглед някой ми помагаше да си представя по-пълно какво става. Почти съм готов да повярвам, че това е била причината. Но защо точно през очите на Ашаргин? Каква е ролята му? Разбираш ли, неизбежно следва въпросът — щом е възможно съзнанието ми да се прехвърля в чужди мозъци, защо не попаднах в тялото на Енро? Мисля, че тогава щях да спра войната просто така. — Щракна с пръсти. — Логиката в подобни разсъждения изглежда толкова безупречна, че според мен ни остава едно-единствено заключение — грешна е самата ни гледна точка. Непременно има друг отговор, вероятно по-важен от цялата тази война.

Постоя намръщен, после протегна ръка на доктор Кейр, който я стисна безмълвно. Госейн отстъпи назад и се уеднакви в малкия склад на храма.

Още докато се опомняше от мигновения мрак, разтърси го съвсем неовладяно таламусно раздразнение — за трети път през трите месеца се намираше в тялото на принц Ашаргин.