Атанас Славов - Пентаграм

Той покровителствено рече: Ние с вас сме съмишленици, което ще рече, че аз мисля, а вие съ!

И поведе знамената – хората вече ги нямаше.

Живя по принципа: по-добре велико нищожество, отколкото нищожна величина.

Реши всичко да прекарва през сърцето си – и първо го асфалтира.

Всички му завиждаха за умението да сдържа чувствата си,

без да подозират, че той няма какво да сдържа.

Искаше само да застъпи въпроса, а го стъпка.

Съчетаваше в себе си качествата на първия човек

и последния идиот.

Паднал ниско? Значи съгласен с гравитацията!

Бе толкова нисък, че трябваше непрестанно да се издига.

Ама че чудновата, дори екзотична думичка: Бу-ри-ме!

Обла, стегната и енергична като топка за тенис, която без умора прелита над мрежата. Да си призная, доскоро въобще не бях я срещала – нито в 12-годишната ми практика на журналистка, нито пък покрай моята втора магистратура. Уви, отделни термини умеят да се крият не по-лошо от гущерчета из храсти, докато не ги облееш с ярка светлина. 6 6. Буриме ще рече стихотворение, което се пише с предварително зададени рими, ала тук случаят е доста по-различен. – Б. авт.

Такъв силен лъч стана за мен запознанството ми с млада влюбена двойка от фондация „Човешката библиотека“. От тези хора чух за първи път оная странновата дума: те, виждате ли, се готвеха да включат някакво си буриме в техен предстоящ алманах. Преодоляла вродената ми скромност, аз си измолих един файл за четене. И ето, скоро вече плувах стоплена и усмихната из буримейски води.

На другия ден ми се прииска да познавам автора на нестандартния текст… който се оказа фантастът-оркестър АТАНАС П. СЛАВОВ. Уредиха ми среща с него в пицарията на бившия Младежки дом и там ние – хм, не без златистата помощ на пържени картофки плюс бира – си направихме хубав предварителен разговор за живота и изкуството.

Подир седмица успях да взема от Атанас късо като спартански меч, но съдържателно интервю.

Въпрос: За машината на времето някакви трийсет-четиресет годинки са просто „хапка за единия зъб“… Вие, господин Славов, спомняте ли си как именно и при какви обстоятелства се роди идеята за Буримето?

Отговор:Най-напред трябва да опиша рамката на реалните събития. Тогава течаха първите години на 70-те от миналия век, ние току-що създавахме клуба в София и бяхме пълни с креативна енергия, която се разплискваше през ръбовете на душите ни. От самото начало ни беше ясно, че ще правим пародия на основни положения във фантастиката. Разбира се, още не бяхме гледали „Междузвездни войни“ (колко далеч бяха те!), измисляхме всичко като за пръв път и си доставяхме неизразимо удоволствие. Идеята за подобно умотворение ни беше позната от списание „Техника – молодежи“, където мнозина известни съветски фантасти продължаваха историите си един след друг.

Решихме и ние да опитаме според собствените си сили.

Въпрос: Ами защо чак сега се появяват – на хартия или в електронен вид – отломки, тоест отделни части от епопеята Буриме?

Отговор:В продължение на около година завършихме първа книга, състояща се от над 120 страници, а после започнахме втора. Помня, че в нея се включиха допълнителни автори, станали фенове на поредицата, докато тя се пишеше. Понеже нямахме средства за копиране (пък и ксероксите по онова време бяха под контрола на органите), ние четяхме от машинописния оригинал, който в даден момент се загуби. Никой не си призна, че го е взел. Е, по-късно е имало и самоподценяване от наша страна…

Въпрос: Казано на високопарен език, кои бяха основните „демиурзи“ на този мегатекст? А инак, с думички прости: кои хора пишеха главите на Буримето?

Отговор:Един от най-главните автори, макар и не по обем на сътворените части, беше биологът Алексей Чернов – баш шегаджия и пародист в ранното ни клубно общество. Аз лично съм много благодарен на тоя мъж, защото той ме научи да понасям шеги и приятелски подигравки (дотогава никак не го умеех това: както всеки млад мечтател бях болезнено чувствителен към всякакво шеговито интерпретиране на позициите ми). Альоша създаде и до голяма степен бе прототип на мосю Аристид – духовния аристократ на празнолета, непрекия потомък на ахейците и галите и т.п. Ние със Сашо Карапанчев бяхме нещо като работните мулета на текста. Всяка новонаписана част се четеше на всеослушание и се превръщаше в истински празник на колективното общуване.