Майкъл Крайтън - Конго

Имаше още една причина за рационализма на конструкцията на главното информационно съоръжение. ТСЗР искаше програмистите в Хюстън да се самоотъждествяват с научните експедиции, дори, ако е възможно, да живеят според техния режим. Следенето или дори само коментарът на бейзболни мачове и други местни събития не се толерираше; никъде в залата не се виждаше часовник, който да сочи времето в Хюстън, макар че на стената в дъното осем големи цифрови хронометъра показваха местното време за различните научни експедиции.

Часовникът с надпис НАУЧНА ЕКСПЕДИЦИЯ КОНГО в момента отчиташе 6 часа и 15 минути сутринта когато високоговорителят за вътрешна връзка се обади: „Доктор Рос, викат ви в залата за контрол върху комуникациите“.

Тя набра блокиращите кодове на паролата и напусна пулта за управление. Всеки терминал на ТСЗР притежава управление с парола, подобно на брава с комбинации. Това беше част от от една сложна система за предотвратяване проникването на външни лица в огромната им информационна банка. ТСЗР работеше с информация, и любимата фраза на Р. Б. Травис, шефът на ТСЗР, беше, че най-лесният начин да се сдобие човек с дадена информация, е просто да я открадне.

Тя прекоси залата с бързи крачки. Карън Рос беше висока почти шест фута, привлекателно, макар и малко тромаво момиче. Само на двайсет и четири години, тя беше по-млада от повечето програмисти, но въпреки младостта си, притежаваше самообладание, което за повечето хора беше изненадващо, дори и малко заплашително. Карън Рос беше истински математически гений.

На две години при едно посещение с майка си в кварталния универсален магазин тя бе успяла да пресметне дали една консерва с тегло десет унции при цена 19 цента е по-евтина от такава с тегло един паунд и двадесет унции при цена 79 цента. На тригодишна възраст стресна баща си с наблюдението, че за разлика от останалите цифри, нулата означава различни неща при различни ситуации. На осем вече бе овладяла алгебрата и геометрията; на десет изучи сама висшата математика; на тринадесетгодишна възраст постъпи в Масачузетския технологичен институт и направи редица брилянтни открития в чистата математика, достигнали кулминацията си в един научен труд с името „Топологични прогнози в n-мерното пространство“, намерил приложение при матриците за вземане на решения, анализа на критични траектории и многоизмерното картографиране. Интересът към тези проблеми бе привлякъл вниманието на ТСЗР, където я назначиха като инспектор за експедициите, най-младият в компанията.

Не всички я обичаха. Годините на изолация, вечното бреме на най-младия човек във всяка зала или стая, я бяха направили сдържана и доста дистанцирана. Един неин сътрудник я описа като „логична чак до заблуда“. Леденото й държане й беше завоювало прякора „Рос Ледника“, на името на антарктическата формация.

Младостта й беше причината все да не я допускат до предни позиции; поне това беше оправданието на Травис когато отказа да я постави начело на конгоанската експедиция, макар и тя да беше извлякла цялата конгоанска база данни, и по право трябваше да бъде водач на екипа, изпратен да изследва на място. „Съжалявам“ беше казал Травис, „но този договор е прекалено голям, и аз просто не мога да те натоваря с него.“ Тя бе упорствала, припомняйки му успехите си от предната година, когато бе ръководила експедициите в Паханг и Замбия. Накрая търпението му се беше изчерпало. „Виж, Карън, мястото е отдалечено на десет хиляди километра оттук, в условията на изключително сложен терен. Там ни е нужен нещо повече от майстор на натискането на бутони.“

Тя се сви под въздействието на думите, че не е нищо повече от един специалист по дистанционно управление, бърза с клавиатурата, добра с играчките на Травис. Тя искаше да се докаже в ситуация сред изключително сложен терен. И за следващия път реши, че ще накара Травис да я пусне.

Рос натисна бутона за асансьора на третия етаж маркиран с надписа „Само за упълномощен персонал“. Улови завистливия поглед на един програмист, докато чакаше асансьора. В рамките на ТСЗР статусът не се определяше от заплатата, титлата, размера на офиса, или някой друг от обичайните индикатори за властта в йерархията на дадена корпорация. Статусът в ТСЗР се определяше просто от достъпа до информация, а Карън Рос беше един от осемте човека в компанията, който по всяко време на денонощието имаше достъп до третия етаж.

Тя влезе в асансьора за третия етаж, вдигайки поглед към лещите на сканера монтирани над вратата. В ТСЗР асансьорите пътуваха само на един етаж, и всички бяха съоръжени с пасивни сканери; това беше един от начините, по който ТСЗР следеше придвижванията на персонала докато работеха в сградата. Тя произнесе „Карън Рос“ към микрофона на звукоанализаторите, и се завъртя в пълен кръг пред сканерите. Прозвуча мек електронен звук и вратата се отвори на третия етаж.